— Точно така.
— В такъв случай, не е ли възможно стая четиристотин петдесет и четири да е точно под стая петстотин петдесет и четири?
— Много е вероятно. Модерните хотели ги строят като кутийки от тухли. И какво, ако е така?
— Моля те, изнеси ме на балкона, за да погледна надолу — помолих аз.
Всички стаи в хотел „Блясък“ имаха отделни малки балкони. Баба мина през спалнята ми и ме изнесе на балкона. Двамата се наведохме и погледнахме надолу.
— Ако отдолу е нейната стая — казах аз, — се обзалагам, че мога да се спусна и да вляза в нея.
— Но пак ще те хванат — отвърна баба. — Не ти позволявам.
— В момента всички вещици са долу, на Слънчевата тераса, и пият чай с управителя. Върховната вещица сигурно няма да се прибере преди шест часа. Тогава ще раздаде готовата отвара на най-старите вещици, които са твърде грохнали, за да се катерят по дърветата за яйца от грухтил.
— Дори да успееш да влезеш в стаята й, какво ще правиш след това?
— След това ще се опитам да намеря мястото, на което крие Отварата със забавено действие за създаване на мишки, и ако успея, ще открадна една бутилка и ще я донеса тук.
— Ще можеш ли да я носиш?
— Мисля, че да. Бутилчицата е миниатюрна.
— Страх ме е — рече баба. — И какво ще правиш с бутилката, ако успееш да я отмъкнеш?
— Една бутилка стига за петстотин души. Следователно има по две дози за всяка вещица. Можем да ги превърнем в мишки.
Баба подскочи един-два сантиметра във въздуха. Стояхме на високия балкон, от земята ни деляха много метри и аз едва не излетях през парапета, когато тя подскочи.
— Внимавай да не ме изпуснеш, бабо.
— Каква идея само! — извика тя. — Фантастична е! Невероятна! Ти си гений, миличък!
— Страхотна е, нали!
— Ще се отървем от всички вещици в Англия с един удар! — викна баба. — Всички до една заедно с Върховната вещица!
— Длъжни сме да опитаме — казах аз.
— Чуй сега — продължи баба, като едва не ме изпусна през парапета от вълнение. — Ако успеем, това ще е най-големият триумф на хората, откакто има вещици!
— Чака ни обаче много работа — казах аз.
— Разбира се, че ни чака много работа. Но за начало, да речем, че успееш да вземеш някоя бутилка, как ще сипеш отварата в храната им?
— По-късно ще го измислим. Първо ще се опитам да взема бутилката. Как да се уверим, че тя наистина е в стаята под нас?
— Веднага ще проверим! — извика баба. — Ела! Не бива да губим нито миг!
Баба ме взе в едната си ръка, излезе от спалнята и се втурна по коридора, като потупваше с бастун по килима при всяка своя стъпка. Слязохме по стълбите до четвъртия етаж. Номерата на стаите от двете страни на коридора бяха изписани със златисти цифри.
— Ето тук е! — извика баба. — Номер четиристотин петдесет и четири.
Тя натисна бравата. Вратата, разбира се, бе заключена.
Баба се огледа наляво и надясно по дългия празен коридор.
— Мисля, че си прав. Тази стая почти със сигурност е точно под твоята.
Баба тръгна назад по коридора и преброи колко врати има между стаята на Върховната вещица и стълбището. Бяха общо шест врати.
После се качихме на петия етаж и направихме същото.
— Стаята й наистина е точно под твоята! — извика баба. — Наистина е там!
Тя ме отнесе обратно в спалнята ми и излезе на балкона.
— Това отдолу е нейният балкон. Освен това вратата към спалнята й е широко отворена! Как ще се спуснеш?
— Не знам — отвърнах аз.
Стаите ни бяха в предната част на хотела и гледаха към плажа и морето. Непосредствено под балкона ми, на стотици метри отдолу се виждаше ограда с остри колове. Ако паднех, с мен бе свършено.
— Сетих се! — извика баба.
Тя се втурна в стаята си, започна да тършува из чекмеджетата на скрина и накрая извади кълбо синя вълнена прежда. В единия край на нишката имаше няколко игли и недовършен чорап, който баба бе започнала да ми плете.
— Идеално — каза тя. — Ще те сложа в чорапа и ще те спусна на балкона на Върховната вещица. Но трябва да побързаме! Онова чудовище ще се прибере всеки момент.
Мишокът крадец
Баба ме отнесе задъхана обратно в спалнята ми и ме изнесе на балкона.