Някои от хората в салона започнаха да се обръщат и да ни гледат.
— Всъщност къде е Бруно? — попита господин Дженкинс. — Кажете му да дойде при мен.
— Той вече е тук — каза баба. — В чантата ми е. — Тя потупа голямата безформена кожена чанта с бастуна си.
— Как така е в чантата ви? — викна господин Дженкинс.
— Шегувате ли се? — попита превзето госпожа Дженкинс.
— Напълно сериозно говоря — отвърна баба. — Синът ви претърпя неприятна злополука.
— На него непрекъснато му се случват злополуки — каза господин Дженкинс. — Преяжда, а после има газове. Трябва да го чуете след вечеря. Звучи като духов оркестър! Но се оправя след една голяма лъжица рициново масло. Къде е малкият хубостник?
— Вече ви казах — рече баба. — В чантата ми е. Но мисля, че е по-добре да отидем някъде насаме, преди да го видите в сегашното му състояние.
— Тази жена е луда — отвърна госпожа Дженкинс. — Накарай я да си върви.
— Най-просто казано, синът ви Бруно е значително променен.
— Променен ли? — извика господин Дженкинс. — Какво, по дяволите, искате да кажете с това, че е „променен“?
— Махайте се! — рече госпожа Дженкинс. — Вие сте просто една изкуфяла старица!
— Опитвам се възможно най-внимателно да ви кажа, че Бруно наистина е в чантата ми. Внукът ми е видял какво са му сторили.
— Кого е видял и какво са му сторили, за бога? — изкрещя господин Дженкинс. Черните му мустаци подскачаха нагоре-надолу, докато крещеше.
— Видял е как вещиците го превръщат в мишка — каза баба.
— Повикай управителя, скъпи — обърна се госпожа Дженкинс към съпруга си. — Накарай го да изхвърли тази луда жена от хотела.
В този момент търпението на баба ми се изчерпа. Тя бръкна в чантата си и намери Бруно. Извади го и го постави на стъклената маса. Госпожа Дженкинс погледна дебелата кафява мишка, която още дъвчеше парче банан, и нададе писък, който разклати кристалните висулки на полилея. Тя скочи от стола си и изписка:
— Мишка! Махнете я! Не мога да понасям тези твари!
— Това е Бруно — каза баба.
— Ти, зла старице! — кресна господин Дженкинс. Той размаха вестника си към Бруно и се опита да го бутне от масата.
Баба се спусна напред и успя да го хване, преди да падне на пода. Госпожа Дженкинс още пищеше с цяло гърло, а господин Дженкинс се бе надвесил над нас и крещеше:
— Махайте се от тук! Как се осмелявате да плашите така жена ми! Незабавно разкарайте тази гнусна мишка!
— Помощ! — изписка госпожа Дженкинс. Лицето й бе добило пепеливия цвят на рибешки корем.
— Е, направих каквото можах — каза баба, обърна се и излезе от салона с Бруно в ръка.
Планът
Върнахме се в стаята, баба извади мен и Бруно от чантата си и ни остави върху масата.
— Защо, за бога, не проговори и не каза на баща си кой си? — обърна се тя към Бруно.
— Защото устата ми беше пълна — отвърна той, скочи веднага обратно в купата с банани и продължи да яде.
— Какво непослушно момче си ти — каза му баба.
— Не е момче, а мишка — рекох аз.
— Точно така, скъпи. Но сега нямаме време да се тревожим за него. Трябва да измислим план. След около час и половина всички вещици ще слязат да вечерят в трапезарията, нали?
— Да. И на всяка трябва да дадем по една доза от отварата за мишки. Но как ще го направим?
— Бабо, струва ми се, забравяш, че една мишка може да се шмугне на места, до които хората не могат да достигнат.
— Прав си, скъпи. Но дори и мишка не може да пълзи незабелязано по масата с бутилка и да ръси от отварата върху печеното говеждо в чиниите на вещиците.
— Не възнамерявам да действам в трапезарията — казах аз.
— А къде?
— В кухнята, докато приготвят храната им.
Баба ме зяпна.
— Милото ми дете — каза тя бавно, — струва ми се, че откакто те превърнаха в мишка, си станал два пъти по-умен!
— Една малка мишка може да пропълзи в кухнята между тенджерите и тиганите и ако внимава много, никой няма да я забележи.
— Великолепно! — извика баба. — Божичко, мисля, че идеята ти ще свърши работа.
— Само че как ще разбера коя е тяхната храна? Не искам да сипя отварата в грешната тенджера. Ще е истинска катастрофа, ако превърна всички гости в мишки по грешка и особено теб, бабо.