— Тогава трябва да се промъкнеш в кухнята, да си намериш добро скривалище, да чакаш… и да се ослушваш. Просто се сгуши в някоя пролука и слушай какво казват готвачите… а после с малко късмет някой ще ти подскаже. Независимо дали я приготвят за голяма група хора, храната винаги се готви отделно.
— Добре — отвърнах аз. — Така ще направя. Ще се спотая, ще се ослушвам и ще се надявам да извадя късмет.
— Ще бъде много опасно — каза баба. — Мишките не са добре дошли в кухнята. Ако те видят, ще те пребият до смърт.
— Няма да допусна да ме видят.
— Не забравяй и че ще носиш бутилката, а така няма да си толкова бърз и пъргав.
— Мога да тичам доста бързо на задните си крака с бутилката в предните лапи. Нали преди малко направих точно това? Качих се до тук от стаята на Върховната вещица с бутилката в лапи.
— А как ще отвориш капачката? — попита баба. — Това може да те затрудни.
— Нека опитам. — Взех малката бутилка и с двете си предни лапи успях да отвъртя капачката доста лесно.
— Чудесно. Ти наистина си много умен мишок — каза баба и погледна часовника си. — В седем и половина ще сляза в трапезарията за вечеря и ще те взема в чантата си. След това ще те пусна под масата заедно с бутилката, но после ще се наложи да се справиш сам. Ще трябва да прекосиш незабелязано трапезарията и да минеш през вратата към кухнята. През вратата непрекъснато влизат и излизат келнери. Ще трябва да изчакаш подходящия момент и да се шмугнеш след някой от тях. Само внимавай да не те стъпчат и да не те смачкат с вратата.
— Ще се опитам — казах аз.
— И каквото и да се случи, не допускай да те хванат.
— Престани да ми напомняш това, бабо. Притесняваш ме.
— Ти си истински смелчага. Много те обичам.
— Какво ще правим с Бруно? — попитах аз.
Бруно вдигна глава.
— Идвам с вас — каза той с пълна уста с банан. — Няма да пропусна вечерята!
Баба се замисли за миг.
— Ще те взема, ако обещаеш да се държиш добре. Искаш ли да хапнеш нещо, скъпи? — обърна се тя към мен.
— Не, благодаря. Твърде съм развълнуван, за да ям. А и трябва да съм в добра форма и да съм пъргав за задачата, която ме чака.
— Наистина е важна задача — съгласи се баба. — По-важна от нея няма да имаш през живота си.
В кухнята
— Време е! — каза баба. — Настъпи важният миг! Готов ли си, скъпи?
Беше точно седем и половина. Бруно довършваше четвъртия банан в купата.
— Почакайте — каза той. — Само още няколко хапки.
— Не! — отсече баба. — Трябва да тръгваме! — Тя го взе и го стисна в ръка. Баба беше много напрегната и нервна. Никога не я бях виждал такава. — Сега ще сложа и двама ви в чантата си, но няма да я закопчавам. — Тя пъхна вътре първо Бруно. Изчаках реда си, притиснал бутилката към гърдите си. — Сега е твой ред. — Баба ме взе в ръка и ме целуна по носа. — Успех, скъпи. О, и нали знаеш, че имаш опашка?
— Моля?
— Имаш опашка. Дълга извита опашка.
— Признавам, че изобщо не се сетих за това. Мили боже, наистина имам опашка! Сега я виждам! Мога дори да я движа! Доста е хубава, нали?
— Казвам ти това само защото може да ти е от полза, докато се катериш из кухнята. Можеш да я омотаеш около нещо и да се залюлееш или пък да се спускаш на пода от високи места.
— Как ми се иска да се бях сетил по-рано. Щях да се упражнявам да я използвам.
— Вече е късно — каза баба. — Трябва да тръгваме.
Тя ме пусна в чантата при Бруно и аз веднага заех любимото си място за наблюдение в малкия страничен джоб, за да мога да подавам глава и да гледам какво става.
Баба взе бастуна си, излезе в коридора и тръгна към асансьора. Натисна бутона, асансьорът дойде и тя се качи в него. Вътре нямаше друг, освен нас.
— Виж, няма как да разговаряме с теб, щом влезем в трапезарията, защото хората ще ме помислят за луда, която си говори сама.
Асансьорът стигна до приземния етаж и спря рязко. Баба излезе, прекоси фоайето на хотела и влезе в трапезарията. Тя представляваше голяма зала със златни украси по тавана и големи огледала по стените. Редовните гости имаха резервирани маси, повечето вече бяха заели местата си и започваха да вечерят. Навсякъде минаваха забързани келнери с чинии и подноси в ръце. Ние седяхме на малка маса по средата, край дясната стена на залата. Баба отиде до масичката и седна.