— Сложете супата за дългата маса в най-големия сребърен супник!
Главният готвач сложи голям сребърен съд върху дървения плот, простиращ се по цялото протежение на отсрещната стена. „Ще сипят супата в сребърния супник — помислих си аз. — Значи там трябва да изсипя съдържанието на бутилката.“
Забелязах, че високо над плота, почти под тавана, има дълъг рафт, наблъскан с тенджери и тигани. „Ако някак си се добера до онзи рафт, тогава ще успея. Ще се озова точно над сребърния супник“ — помислих си аз.
Но първо трябваше някак си да стигна до другия край на кухнята и да се кача на средния рафт. Хрумна ми великолепна идея! Отново скочих нагоре и омотах опашка около дръжката на кофата. След това увиснах надолу с главата и се залюлях. Люлеех се все по-високо и по-високо. Спомних си за акробата на трапец в цирка, на който бях ходил миналия Великден, и начина, по който той караше трапеца да се люлее все по-високо, а след това се пускаше от него и прелиташе във въздуха. И така, в точния миг, когато достигнах най-високата точка, се пуснах от дръжката, прелетях през кухнята и се приземих идеално на средния рафт!
„Боже, какви удивителни неща може да прави една мишка! А аз още съм начинаещ!“ — помислих си аз.
Никой не ме видя. Всички бяха твърде заети с тенджерите и тиганите. От средния рафт някак си успях да се покатеря върху тънка тръба за вода в ъгъла и за нула време се озовах на най-горния рафт точно под тавана, заобиколен от тенджери и тигани. Знаех, че там няма как да ме видят. Мястото беше страхотно и започнах да си проправям път към края на рафта, докато не се озовах точно над големия празен супник, в който щяха да сипят супата. Оставих бутилката. Отвъртях капачката, пропълзях до ръба на лавицата и бързо изсипах съдържанието в сребърния супник.
В следващия миг един от готвачите дойде с гигантски казан с димяща зелена супа и го изсипа в сребърния супник. После й сложи капака и извика:
— Супата за голямата маса е готова!
Тогава дойде келнер и отнесе сребърния супник.
Успях! Дори да не се върнех жив при баба си, вещиците щяха да изпият отварата! Оставих празната бутилка зад една голяма тенджера и тръгнах обратно по най-горния рафт. Беше ми много по-лесно да се движа без бутилката. Започнах да използвам опашката си все повече. Прелитах от една дръжка на тенджера на друга и така по целия рафт, докато долу под мен готвачи и келнери се суетяха, кипяха чайници, пращяха тигани и вряха тенджери, и си помислих: „Какъв живот само! Колко е забавно да си мишка и да правиш подобни вълнуващи номера!“. Продължавах да се люлея възхитително от дръжка на дръжка и така се забавлявах, та напълно забравих, че ако някой в кухнята погледне нагоре, ще ме види съвсем ясно.
След това всичко се случи толкова бързо, че нямах време да реагирам. Чух мъжки глас да вика:
— Мишка! Вижте онази мръсна мишка!
Под себе си зърнах фигура, облечена в бяло, с висока бяла шапка, пред очите ми проблесна стомана от профучаващ във въздуха нож, прониза ме болка в края на опашката и внезапно полетях с главата надолу към пода.
Още докато падах, разбрах какво се бе случило. Знаех, че върхът на опашката ми е отрязан, че ще падна на пода и всички в кухнята ще ме погнат.
— Мишка! — крещяха те. — Мишка! Мишка! Хванете я бързо!
Ударих се в пода, отскочих и се втурнах да си спасявам кожата. Навсякъде около мен големи черни обувки тропаха троп-троп-троп и аз ги заобикалях и тичах ли, тичах, завивах рязко, обръщах се и се изплъзвах по кухненския под.
— Хванете я! — крещяха те. — Убийте я! Смачкайте я с крак.
Имах чувството, че черните обувки са навсякъде, опитват се да ме настъпят, а аз се изплъзвах, завивах рязко и след това напълно отчаян, почти без да съзнавам какво правя, с единственото желание да си намеря скришно местенце, пропълзях в крачола на един от готвачите и се вкопчих в чорапа му.
— Хей! — извика готвачът. — Да му се не види! Мишката влезе в крачола ми! Чакайте, момчета! Този път ще я хвана!
Мъжът започна да пляска с ръце по крачола си и ако не се размърдах по-бързо, вече наистина щяха да ме смачкат. Можех да вървя единствено нагоре. Зарових малките си нокти в косматата кожа на мъжа и се закатерих все по-нагоре, по прасеца, през коляното до бедрото.
— Майчице! — крещеше готвачът. — Мишката се катери нагоре! Пълзи по крака ми!