— Нямам нищо против. Няма значение кой си и как изглеждаш, стига някой да те обича.
Да се залавяме за работа!
Тази вечер баба хапна обикновен омлет с къшей хляб. Аз си гризнах парченце кафяво норвежко козе сирене, което обичах от малък. Вечеряхме пред камината — баба, седнала на фотьойла си, а аз — на масата пред малка чинийка със сирене.
— Бабо, сега, след като се отървахме от Върховната вещица, останалите вещици ще изчезнат ли постепенно?
— Убедена съм, че няма — отвърна тя.
Спрях да дъвча и я погледнах.
— Но те трябва да изчезнат! Непременно трябва да измрат!
— Страхувам се, че не става така.
— Но щом Върховната вещица вече я няма, откъде останалите ще взимат парите, които им трябват? А и кой ще им дава заповеди, ще ги надъхва на годишните събрания и ще измисля магически отвари?
— Когато пчелата майка умре, винаги се намира друга пчела в кошера, която да я замести — обясни баба. — В тайното седалище на Върховната вещица сигурно има друга Върховна вещица, която се спотайва и чака да поеме ръководството, ако нещо се случи.
— О, не! — извиках аз. — Това означава, че всичките ни усилия са били на вятъра! Нима напразно станах мишка?
— Спасихме децата в Англия — каза баба. — Това не са напразни усилия.
— Знам, знам! Но не е достатъчно. Бях убеден, че всички вещици по целия свят постепенно ще изчезнат, щом се отървахме от водачката им! А сега ти ми казваш, че всичко ще си бъде постарому!
— Няма да е точно както преди — отвърна баба. — Например в Англия вече няма вещици. Това е истински триумф, нали?
— А останалият свят? — извиках аз. — Ами Америка, Франция, Холандия и Германия? Ами Норвегия?
— Не си мисли, че напоследък бездействам и не правя нищо. Отделям много време точно на този проблем.
Докато изричаше тези думи, я гледах в очите и изведнъж забелязах как ъгълчетата на устата й се извиват в тайнствена усмивка.
— Защо се усмихваш, бабо?
— Имам да ти съобщя една интересна новина — каза тя.
— Каква?
— Искаш ли да ти разкажа всичко отначало?
— Да, моля те. Обичам добите новини.
Баба бе изяла омлета си, а аз се бях наситил на сиренцето. Тя избърса устни със салфетката и каза:
— Щом се върнахме в Норвегия, телефонирах до Англия.
— С кого говори в Англия, бабо?
— С началника на полицията в Борнмът, скъпи. Казах му, че аз съм началникът на норвежката полиция и разследвам една странна случка, която неотдавна се е разиграла в хотел „Блясък“.
— Чакай малко, бабо. Нито един английски полицай няма да повярва, че ти си началникът на норвежката полиция.
— Умея много добре да имитирам мъжки глас — отвърна баба. — Естествено, че ми повярва. Полицаят от Борнмът бе поласкан да му се обади началникът на всички полицаи в Норвегия.
— И какво го попита?
— Попитах го за адреса и името на дамата, която е била отседнала в стая четиристотин петдесет и четири на хотел „Блясък“ и която след това изчезнала.
— Имаш предвид Върховната вещица, нали? — извиках аз.
— Да, скъпи.
— И той даде ли ти го?
— Разбира се. Полицаите винаги си помагат.
— Божичко, бабо, колко си хладнокръвна!
— Просто поисках адреса й.
— Но той знаеше ли го?
— Да, знаеше го. В стаята открили паспорта й, където били записани данните. Адресът бил попълнен и в регистъра на хотела. Всеки, който отседне в хотел, записва името и адреса си в тази книга.
— Но Върховната вещица едва ли е посочила истинското си име и адрес в хотелския регистър.
— Че защо не — отвърна баба. — Никой на света не е имал ни най-малка представа коя е тя, освен останалите вещици. Където и да отидела, хората я възприемали просто като мила жена. Ти, скъпи, си единственият обикновен човек, който я е виждал без маската. Дори в селото, в което е живяла, хората я мислели за любезна и много богата баронеса, която дарявала големи суми пари за благотворителност. Вече го проверих.
Започвах да се въодушевявам.
— Адресът, който са ти дали, трябва да е бил на тайното седалище на Върховната вещица.
— Да, при това домът й е все още там. Сигурна съм, че в него в момента живее новата Върховна вещица със свитата си от помощници. Владетелите винаги са заобиколени от голяма свита помощници.