— Сетих се! — извиках аз и подскочих високо във въздуха. — Измислих как.
— Кажи ми! — сопна се баба.
— С помощта на котки! — извиках аз. — Ще използваме котки!
Баба ме зяпна. После по лицето й се разля широка усмивка и тя извика:
— Великолепно! Блестяща идея!
— Ще вкараме в замъка пет-шест котки и те ще изядат всички мишки за пет минути, независимо колко умни са!
— Ти си вълшебник! — извика баба и отново започна да размахва бастуна.
— Внимавай с вазите, бабо!
— Не ме интересуват вазите! — извика тя. — Толкова се вълнувам, че не ме интересува дали ще ги изпотроша всичките!
— Само още нещо. Трябва да ме прибереш, преди да пуснеш котките в замъка.
— Обещавам ти, че ще се погрижа за теб.
— А какво ще правим, след като котките изядат всички мишки? — попитах аз.
— Ще върнем котките в селото и тогава замъкът ще е наш.
— А после?
— После ще преровим архивите и ще научим имената и адресите на всички вещици по света!
— А след това? — попитах, потръпващ от вълнение.
— След това, скъпи, ни чака най-голямата ни задача! Ще си стегнем багажа и ще тръгнем по света! Във всяка страна, в която спираме, ще издирваме къщите, в които живеят вещици! Ще ги намерим до последната и ще капваме капчици отвара в хляба, попарата или оризовия им пудинг, или каквато храна видим. Ще постигнем истинска победа, скъпи! Ще постигнем колосален, удивителен триумф. Ще се справим само двамата! Това ще е задачата ни до края на живота ни!
Баба ме взе от масата и ме целуна по носа.
— Леле, колко заети ще сме през следващите седмици, месеци и години! — извика тя.
— Вярно е! — съгласих се. — Но пък колко вълнуващо и забавно ще бъде!
— Прав си — извика баба и пак ме целуна. — Нямам търпение да се заловим за работа!
Интересни факти за Роалд Дал
Роалд Дал обичал книгите и самолетите. Той никога не четял, докато пилотирал, но се наслаждавал на приключенските романи и станал пилот от Военновъздушните сили на Великобритания.
Баща му и голяма част от семейството му са от Осло, столицата на Норвегия. Майка му също е норвежка, но той се ражда в град Ландаф в Уелс през 1916 г.
Роалд Дал обожавал шоколад! Като малък той дегустирал шоколад за фирма „Кадбъри“. Казвал, че ако бил директор на училище, на мястото на учителя по история щял да назначи учител по шоколад!
Обичал да си измисля нови думи, които ще срещнете навсякъде в книгите му.
Автор на илюстрациите към книгите му е Куентин Блейк (или Куент, както го наричал Роалд). Прекрасните му рисунки чудесно допълват историите на Роалд Дал.
Понякога Роалд подпирал стълба на къщата, качвал се до стаята на децата си, промушвал през прозореца бамбукова пръчка и се преструвал на Големия дружелюбен великан!
В историите на Роалд Дал има и някои много лоши герои, които вършат отвратителни неща — почакайте само да се запознаете с Върховната вещица и противното семейство Туит!
Много от книгите си Роалд Дал е написал в бяла тухлена колиба, разположена в градината на дома му Джипси Хаус. Входната врата на колибата е жълта — боядисана в любимия цвят на писателя.
Роалд Дал е обичан от милиони деца (и възрастни)! Той умира през 1990 г., но историите му все още се четат по целия свят.
Училищните отзиви за Роалд Дал
През 1929 г., когато Роалд Дал е на тринайсет години, го изпращат в пансион. Сигурно си мислел, че е получавал отлични оценки по английски език, но отзивите от училище никак не били добри!
Летен семестър, 1930 г. (14-годишен)
Съчинение по английски език
Не бях виждал момче, което така упорито да пише точно обратното на онова, което иска да каже. Изглежда е неспособен да изразява мислите си върху хартия.
Пролетен семестър, 1931 г. (15-годишен)
Съчинение по английски език
Изразява се тромаво. Речникът му е ограничен, изреченията са построени лошо. Напомня ми за камила.
Летен семестър, 1932 г. (16-годишен)
Съчинение по английски език
Това момче е ленив и неграмотен ученик.