Есенен семестър, 1932 г. (17-годишен)
Съчинение по английски език
Непрекъснато лентяйства. Идеите му са ограничени.
Семейството на Роалд Дал
Бащата на Роалд Дал, Харалд, бил норвежец. На четирийсетгодишна възраст той пострадал при ужасен инцидент и се наложило да ампутират лявата му ръка — но макар и без ръка, той винаги успявал сам да си връзва връзките на обувките. Още на млади години Харалд Дал се преместил в Кардиф и започнал много успешна търговия с кораби.
Майката на Роалд, Софи, също била норвежка. Тя се омъжила за Харалд през 1911 г. и имали пет деца: Астри, Алфхилд, Роалд, Елсе и Аста. Роалд бил единственото момче сред сестрите си.
За жалост Астри починала от апендицит, когато била на седем годинки, а само след два месеца бащата на Роалд починал от сърдечен удар. По това време Роалд бил само на три годинки, така че почти не си спомнял баща си.
Роалд Дал имал и доста по-възрастни полубрат и полусестра, Луис и Елън, защото баща му бил женен и преди това. Всяко лято ходели заедно на почивка в Норвегия: майката на Роалд и шестте деца.
Роалд бил много близък със сестрите си, особено с най-голямата, Алфхилд, или Алф. Средната му сестра, Елсе, мразела училището (точно както самият Роалд). Майка й я изпратила да учи в пансион в Швейцария, а Елсе изяла билета си за влака, за да я хванат и да я върнат обратно. Аста, най-малката сестра на Роалд, се включила в Кралските военновъздушни сили по време на Втората световна война. Летяла с бойни балони в Англия и по-късно получила медал от краля на Норвегия.
Самият Роалд Дал имал пет деца: Оливия, Теса, Тео, Офелия и Луси. Оливия починала трагично от шарка, когато била на седем годинки — на същата възраст, на която починала и най-голямата сестра на Роалд.
Приключенията на Роалд Дал
На 16-годишна възраст Роалд Дал решил сам да отиде на почивка във Франция. Прекосил Ламанша от Дувър до Кале с 24 лири в джоба си, доста пари за 1933 г. Роалд копнеел да види Средиземно море, затова се качил на влак първо до Париж, а след това и до Марсилия. Оттам пък хванал автобус, който следвал плажната ивица, до Монте Карло. Слязъл в Сен Жан Кап Фера, където десет дни правел каквото си пожелаел. Това било първото му изследване на абсолютната свобода и на това, да разбере какво означава да си пораснал.
Роалд се върнал вкъщи по същия маршрут, но когато достигнал Дувър, се оказал без пукната пара. За щастие обаче непознат спътник му дал 10 шилинга (около 1 лев!) за билет, за да се прибере с трамвая. Роалд никога не забравил неговата любезност и великодушие.
На 17-годишна възраст той решил да отиде в Нюфаундленд, Канада, и се записал в група на младите изследователи от държавните училища. Заедно с още 30 момчета той прекарал три седмици в безлюдни местности с огромна раница. Тя тежала толкова, че Роалд се нуждаел сутрин от помощ, за да я вдигне на гръб. Момчетата се хранели със сушено пресовано месо, леща и ягоди, а когато били особено гладни, експериментирали с варени лишеи и еленов мъх. Това било истинско приключение, по време на което Роалд заякнал и оттогава бил готов за всичко!
Един ден от живота на Роалд Дал
Роалд Дал имал строго определен дневен режим. Закусвал в леглото и четял пощата си. В 10:30 часа прекосявал градината, отивал в писателската си колиба и работел до 12 часа. След това се прибирал в къщата за обяд — обикновено изпивал по чаша джин с тоник и ядял норвежки скариди с майонеза и маруля. За десерт след всяко хранене Роалд и семейството му изяждали по един шоколад от червена пластмасова кутия.
След кратка дрямка той си вземал термос с чай в писателската колиба и работел от 16 до 18 ч. Прибирал се в къщата точно в 18 ч., готов за вечеря.
Роалд пишел с молив и използвал точно определен модел жълти моливи с гумичка на върха. Преди да започне да пише, Дал винаги поставял шест подострени молива в буркан на бюрото си. Моливите изкарвали по два часа, преди да се наложело да ги подостри отново.
Роалд използвал и точно определен вид хартия. Написал всичките си книги на американски бележници с жълти страници, които му изпращали от Ню Йорк. Той пишел и преписвал, докато не останел доволен от всяка дума. Изхвърлял много жълти листове. Веднъж месечно, когато голямата кофа за боклук в колибата му се препълнела, той запалвал голям огън от хартията пред колибата (една от белите й стени бързо се изцапала с черни сажди).