— Не, не бъркам — настоя Мери Джейн. — Но сега не става дума за домашния сладолед. Дай да ти видя ръцете. Твоите са нормални.
— И какво?
— Мона, бъди любезна, скъпа — намеси се Беатрис. — Братовчедка ти просто е твърде пряма.
— Е, виждаш ли моите ръце? — каза Мери Джейн. — Имах шести пръст, когато бях малка. И на двете ръце. Не истински, ами просто съвсем мъничък. Затова мама ме заведе при Древната Евелин — защото тя също имаше шести пръст.
— Мислиш, че не знам ли? — попита Мона. — Та нали тя ме отгледа.
— Знам, че те е отгледала. Знам всичко за теб. По-спокойно, скъпа. Не искам да те обиждам, просто и аз съм Мейфеър, също като теб, и съм готова да сравня моите гени с твоите.
— И кой ти каза за мен? — попита Мона.
— Мона — прошепна Майкъл.
— Как така не съм те виждала досега? — настоя Мона. — Аз съм от Мейфеър от Фонтевро. Ти си ми втора братовчедка, нали така? И защо говориш като човек от Мисисипи, когато казваш, че през цялото време си живяла в Калифорния?
— О, това е дълга история — отвърна Мери Джейн. — Аз поживях и в Мисисипи, можеш да ми вярваш. И беше доста по-зле, отколкото ако ме бяха затворили в „Парчман Фарм“6. — Беше невъзможно да извадиш това дете от равновесие. Тя сви рамене. — Да имате малко студен чай?
— Разбира се, скъпа, извини ме — обади се Беатрис и веднага стана да го донесе. Силия клатеше глава от срам. Дори Мона се почувства зле, а Майкъл побърза да се извини.
— Не, аз сама ще си го взема, само кажете къде е — извика Мери Джейн.
Но Беа вече беше изчезнала в къщата. Мери Джейн отново направи балон с дъвката си и после цяла серия по-малки.
— Невероятно — обади се Мона.
— Както казах, историята е дълга. Мога да ви разкажа доста ужасни неща за времето, прекарано във Флорида. Да, и там съм била, и за малко в Алабама. Може да се каже, че положих доста усилия да се върна тук.
— Не думай — обади се Мона.
— Мона, не бъди саркастична.
— Аз съм те виждала преди — каза Мери Джейн, сякаш нищо не се беше случило. — Помня, когато с Джифорд Мейфеър дойдохте в Ел Ей, на път за Хавайските острови. Тогава за сефте видях летище. Ти спеше направо до масата, излегната на два стола, завита с палтото на Джифорд, а тя ни купи най-хубавата храна.
„Само не я описвай“, помисли си Мона. Но всъщност имаше смътен спомен за това пътуване, как се събуди със схванат врат на летището в Лос Анджелис със странното име „ЛАКС“. Помнеше и как Джифорд казва на Алисия, че трябва да отведат „Мери Джейн“ у дома някой ден.
Само дето Мона не си спомняше с тях да е имало и друго малко момиче. Та значи това е била Мери Джейн. И ето я отново у дома. Джифорд вероятно правеше чудеса от небесата.
Беа се бе върнала със студения чай.
— Ето го, скъпа, с много лимон и захар, както го обичаш, нали?
— Не помня да съм те виждала на сватбата на Майкъл и Роуан — каза Мона.
— Ами защото не влязох вътре — отвърна Мери Джейн, пое чашата студен чай от Беа и веднага я изпразни наполовина. Изсърба я шумно и накрая обърса брадичка с опакото на ръката си. Ноктите й бяха изпочупени, но пък лакирани в невероятно виолетово.
— Аз ти казах да дойдеш — каза Беа. — Обадих ти се. Три пъти ти оставях съобщения в дрогерията.
— Да, знам, лельо Беатрис, и никой не може да те упрекне, че не направи всичко възможно да ни поканиш на тази сватба. Но аз нямах обувки! Нямах и рокля! Нямах шапка! Вижте ми обувките! Намерих ги. Първите кожени обувки, които нося от десет години насам! Освен това виждах много добре от отсрещния тротоар. Чувах и музиката. Беше прекрасна, Майкъл Къри. Сигурен ли си, че не си Мейфеър? Много ми приличаш на такъв; различавам поне седем характерни белега.
— Благодаря, скъпа, но не съм Мейфеър.
— О, такъв си в сърцето си — обади се Силия.
— Е, разбира се — каза Майкъл. Не сваляше очи от момичето, без значение кой му говореше. Пък и какво друго да направи един мъж, когато видеше нещо толкова очарователно пред себе си?
— Знаете ли, когато бях малка — продължи Мери Джейн, — нямахме абсолютно нищо, само една газена лампа, хладилник с малко лед и много мрежи против комари, провесени над портата. А баба палеше лампата всяка вечер и…
— Не сте имали електричество? — попита Майкъл. — Кога е било това? Колко отдавна може да е било?
— Майкъл, ти никога не си ходил в онзи край — каза Силия, а Беа кимна разбиращо.