— Майкъл Къри, ние бяхме незаконно обитаващи — каза Мери Джейн. — Просто се криехме във Фонтевро. Леля Беатрис може да ти каже. Шерифът редовно идваше да ни гони. Ние си събирахме нещата и той ни водеше в Наполеонвил, а после ние се връщахме обратно и той ни оставяше на мира за известно време, докато някой гад или пазач не му докладваше отново за нас. Имахме дори пчели, развъждахме ги на верандата. Можехме да си ловим риба направо от задното стълбище. Имахме и плодни дръвчета около площадката, преди глицинията да ги погълне изцяло като гигантска боа. Имахме и боровинки. Така че си имахме всичко. Сега имаме дори електричество! Сама го прекарах от магистралата, както и кабелна телевизия.
— Наистина ли? — изуми се Мона.
— Но, скъпа, това е престъпление — каза Беа.
— Направих го и още как. Моят живот е твърде интересен, за да имам нужда да измислям лъжи за него. Освен това куражът ми е доста повече от въображението. — Тя допи студения чай с още едно шумно сърбане, като разсипа доста. — О, боже, това е вкусно. Толкова е сладко. С изкуствен подсладител ли е?
— Да, опасявам се — каза Беа, взирайки се в нея със смесица от ужас и объркване, защото си спомняше, че сама бе споменала за „захар“. Пък и мразеше хора, които се хранят и пият така немарливо.
— Виж ти — продължи Мери Джейн, като обърса уста с опакото на ръката си, а самата си ръка — в дънковата пола. — Това беше поне петдесет пъти по-сладко от всичко, което съм опитвала досега. Ето защо и купих акции на компания за изкуствени подсладители.
— Какво си купила? — попита Мона.
— О, да. Имам си брокер, скъпа, работи с големи отстъпки, но тези са най-добрите, защото се ориентирам много добре и сама. Той е в Батън Руж. Вложила съм двайсет и пет хиляди долара на стоковия пазар. И когато стана богата, ще пресуша и възстановя Фонтевро. Ще върна всичко на мястото му — всяка дъска, всеки пирон. Само почакайте и ще видите. Пред вас стои бъдещ член на клуба „Петстотинте най-богати в света“.
„Може пък и да има нещо в тази идиотка“, помисли си Мона.
— И как намери двайсет и пет хиляди долара?
— Електричеството можеше да те убие — отбеляза Силия.
— Спечелила съм всяко пени от тези пари по пътя към дома — отне ми година и не ме питайте как съм го направила. Още си нося последствията. Но това е друга история.
— Можеше да те удари ток — продължаваше Силия. — Можеше да увиснеш на жиците.
— Скъпа, не си на свидетелската скамейка — каза разтревожена Беатрис.
— Виж, Мери Джейн — намеси се и Майкъл, — ако имаш нужда от нещо подобно, ще дойда и ще го направя вместо теб. Наистина. Само ми кажи кога и ще дойда.
Двайсет и пет хиляди долара?
Мона обърна очи към Роуан. Тя се беше смръщила леко, загледана в цветята, сякаш те й говореха нещо тихо и потайно.
В това време Мери Джейн описваше доста красноречиво как се е катерила по блатните кипариси, за да разбере коя точно жица може да докосне, и то със специални ръкавици и ботуши. Може пък това момиче наистина да беше някакъв гений.
— Какви други акции притежаваш? — попита Мона.
— Какво ти пука на теб за акции, още си малка — отвърна Мери Джейн доста грубо.
— Господи, Мери Джейн — ядоса се Мона, но се опитваше да звучи спокойно като Беатрис. — Винаги съм се интересувала от стоковия пазар. За мен бизнесът е изкуство. Всички знаят това. Възнамерявам някой ден да открия собствен взаимен инвестиционен фонд. Предполагам знаеш какво означава това.
— Да, разбира се — каза Мери Джейн и се засмя сърдечно.
— Вече почти съм разработила собствения си портфейл — каза Мона и замълча. Почувства се глупаво, задето се бе хванала на въдицата на човек, който вероятно дори не я слушаше. Да ти се присмеят от „Мейфеър и Мейфеър“ бе едно, но това момиче бе нещо съвсем различно.
Мери Джейн обаче наистина я гледаше и като че се опитваше да схване бързите й думи.
— Така ли? — учуди се тя след малко. — Добре, искам да те питам нещо тогава. Какво ще кажеш за онзи телевизионен канал, чрез който се продават разни стоки? Аз реших, че ще има голям успех. Вложих десет хиляди в него. И знаеш ли какво стана?
— Акциите ти почти са удвоили цената си за последните четири месеца — каза Мона.
— Абсолютно, точно така, но как позна? Ти май си доста странно дете. А аз те мислех просто за богата глезла с панделка в косата. Нали винаги носеше панделка, когато ходеше в „Светото сърце“? Мислех, че дори не би разговаряла с мен.