— Самюъл, къде си? В Ню Йорк ли?
— Разбира се, че не — отвърна гласът отсреща. — В Донелайт съм, Аш. В странноприемницата.
— Нима в долината има телефони — промърмори тихо Ашлар. Гласът прелиташе до него чак от Шотландия… от долината.
— Да, стари приятелю, в долината има телефони и много други неща. Тук дойде един талтош, Аш. Видях го. Истински талтош.
— Чакай малко. Да не искаш да кажеш…
— Да, точно това казвам. Но недей се вълнува толкова. Той е мъртъв. Беше още дете, много непохватен. Дълга история. Един циганин е замесен в нея, много умен циганин на име Юри, от Таламаска. Ако не бях аз, вече щеше да е мъртъв.
— Сигурен ли си, че талтошът е мъртъв?
— Циганинът ми каза. Аш, в Таламаска са настъпили мрачни времена. Нещо трагично се е случило в ордена. Вероятно скоро ще убият циганина, но той е решен да се върне в метрополията. Трябва да дойдеш възможно най-скоро.
— Самюъл, ще се срещнем утре в Единбург.
— Не, в Лондон. Иди направо в Лондон. Обещах на циганина. Но ела бързо, Аш. Ако братята му от Лондон го видят, ще го убият.
— Самюъл, това не може да е вярно. Таламаска не се замесва в подобни неща, камо ли да убие някой от своите. Сигурен ли си, че този циганин ти е казал истината?
— Има нещо общо с онзи талтош. Можеш ли да тръгнеш веднага?
— Да.
— Нали няма да ме провалиш?
— Не.
— Тогава има още нещо, което трябва да знаеш още сега. Ще го прочетеш в лондонските вестници, щом пристигнеш. Те копаят тук, в Донелайт, в руините на катедралата.
— Знам, Самюъл. Вече говорихме по въпроса.
— Но разкопават гроба на Свети Ашлар. Името му е било гравирано на каменната плоча. Ще прочетеш за това във всички вестници. Учените са от Единбург. Аш, в тази история са замесени вещици. Но циганинът ще ти разкаже всичко. Наблюдават ме. Трябва да тръгвам.
— Самюъл, теб хората винаги те наблюдават, чакай…
— Косата ти, Аш. Видях те в едно списание. Наистина ли се е прошарила? Нищо, няма значение.
— Да, косата ми побелява. Но процесът тече доста бавно. Иначе не съм остарял. Няма да видиш нищо необичайно, освен косата.
— Ти ще живееш до края на света, Аш, и ще си онзи, който ще го разруши.
— Не!
— Хотел „Кларидж“ в Лондон. Ние тръгваме още сега. Това е хотел, където човек може да си стъкне хубав огън в камината и да спи на огромна стара спалня, покрита с басма и горскозелено кадифе. Ще те чакам там. И, Аш, ще платиш хотела, нали? Кисна в тази долина от две години.
И Самюъл затвори.
— Пълна лудост — прошепна Ашлар и остави слушалката. Дълго се взира в бронзовите врати.
Не мигна, нито съсредоточи погледа си, когато се отвориха. Едва забеляза размазаната фигура на човека, който влезе в стаята. Не мислеше за нищо, просто си повтаряше наум думите „талтош“ и „Таламаска“.
Когато най-сетне вдигна поглед, видя Ремик, който му наливаше горещ шоколад в красива порцеланова чаша от малка тежка сребърна каничка. Парата се издигаше към търпеливото и леко угрижено лице на прислужника. „Сива коса, ето това е сива коса. Моята не е чак толкова побеляла“, помисли си Ашлар.
Всъщност той имаше само два кичура на слепоочията и леко прошарени бакенбарди, както ги наричаха. О, да, и мъничко, съвсем мъничко бяло по черните косми на гърдите. Боязливо сведе поглед към китката си. И там имаше бели косми, заплетени в гъстите черни, които покриваха ръката му от толкова много години.
Талтош! Таламаска. Светът ще бъде разрушен…
— Всичко наред ли е с телефонния разговор, сър? — попита Ремик със своя прекрасен, едва доловим британски шепот, който неговият работодател обожаваше. Повечето хора биха го нарекли мърморене.
Така, значи отиваме в Англия, връщаме се при онези любезни, внимателни хора… Англия, земята на суровия студ, която се вижда от брега на изгубената земя, мистерия на зимните гори и планините със снежни шапки.
— Да, Ремик, всичко е наред. Винаги ме свързвай директно със Самюъл. Сега трябва да замина за Лондон.
— Тогава ще се наложи да побързате, сър. През целия ден летище „Ла Гуардия“ е затворено. Ще е много трудно да…
— Побързай тогава, не казвай нищо повече.
Отпи от шоколада. Най-любимият му вкус — нямаше нищо по-сладко и по-приятно от шоколада. Освен прясното мляко.
— Друг талтош — прошепна той и остави чашата. — Мрачни времена в Таламаска. — Направо не му се вярваше.