— Не искаш да си тръгнеш от нея, нали?
Тя кимна обезсърчено.
— Всичко е наред, ще я видим отново… — той протегна ръка и внимателно отмести косата ѝ назад — когато всичко свърши.
— Уморена съм от битки. Уморена съм от това да се озъртам постоянно и да чакам да ме нападнат. Но вече знам, че нямам друг избор.
В този момент почувствах, че се свързвам с нейните емоции и мисли. Усещането беше неописуемо. Обгърнаха ме умора и отчаяние, но имаше нещо, което ме притесни още повече. Знаех, че ни преследват. Нея и мен. И какво ни преследва. Светът се завъртя и се завърнах в колата. Дишах много по-тежко отпреди и усещах как главата ми гори като подпалена. Бях вперила широко отворените си очи в Игор и се опитвах да си поема въздух.
— Дишай — каза ми той. — Дишай бавно — в тона му се прокрадна онази успокоителна нотка, която долових, докато ставах свидетел на разговора между „мен“ и него.
Премигнах.
— Какво… ти… — заекнах. Инстинктивно се свих в седалката.
— Всичко е наред, спокойно — продължи с премерен глас. — Просто дишай.
Изведнъж подскочих и се протегнах да отворя вратата, но коланът ме дръпна рязко назад. С треперещи ръце се опитах да го откопчая, но не можех да координирам движенията си. За моя изненада Игор освободи колана и се пресегна през мен да отвори вратата. Погледнах го колебливо, а той изучаваше реакцията ми. Очите му обхождаха лицето и тялото ми и за миг се почувствах странно познато, сякаш вече бях преживявала това. Студеният въздух ме поосвежи и се подпрях на предния капак на джипа. Нощта беше към края си. Толкова много събития се случиха, а още не се беше съмнало. Дори не можех да си спомня кога започна всичко.
— По-добре ли се чувстваш?
Господи, наистина беше загрижен! Само до преди минута това щеше да ме изуми, но сега имах усещането, че очаквах да реагира точно така. По странен начин мислите на другото ми „Аз“ се бяха преплели с моите и сега виждах неща в Игор, които не бях доловила преди.
— Да — отроних едва чуто. — По-добре съм. Но ти… Ти знаеше какво ще последва, нали? Знаеш, че съм видяла нещо.
Той кимна утвърдително. Продължаваше да ме гледа търпеливо.
— Как го направи?
— Ти го направи. Аз само помогнах.
— Но как? — смръщих се.
— Знам за теб повече отколкото ти самата знаеш за себе си. Знам, че можеш да виждаш.
Говореше много потайно, но разбрах какво има предвид. Той някак бе научил за странните ми сънища и това, което приличаше на транс. В действителност самата аз се сблъсках с тях съвсем скоро и не знаех какво значат.
— Видя ли каквото трябваше? — в гласа му се прокрадна любопитство.
Погледнах нагоре към очите му и за първи път се почувствах уверена в това, което щях да кажа.
— Видях повече.
Глава 4
Не мога да кажа как, но вече знаех, че думите на Игор бяха истина. Бях се свързала с мислите и емоциите на другото ми „Аз“, когато отново изпаднах в едно от онези странни състояния на полусън, полусъзнание. И още по-странно беше, че повярвах на всичко, което почувствах в онзи миг. Може би това затвърждаваше тезата ми за обзела ме лудост, но не можех да пренебрегна вътрешното си, направо крещящо чувство, че е дошъл моментът да действам рационално. Е, според налудничавите обстоятелства, разбира се… Не съм предполагала, че ще си го помисля сериозно, но ето че и това се случи. Гонят ме вампири. Добре, нека започна отначало. Вампири съществуват. И гонят мен. Искрено се надявах да не съм обект на преследване от всички вампири, но да знаех, че и един беше по петите ми, беше достатъчно страшно. И тук идваше моментът да призная, че Игор се беше появил за нещо повече от обикновено похищение. Да, звучи наивно, но след като надзърнах в главата на другата Ксения по време на транса, вече не гледах по същия начин на него. Действително руснакът ме беше отвлякъл и се опита да ме държи затворена в непозната къща, но усетих някаква странна връзка помежду ни. Между него и другото мен. Ксения му вярваше, знаеше, че е с нея, за да я отърве от заплахата. А той, от своя страна, чувстваше задачата си като дълг. Но защо? На кого можеше да е задължен и кой се интересуваше от мен? Погледнах към небето. Беше мрачно, черно, и ме накара да се почувствам още по-потисната. Гласът на Игор ме сепна.
— Какво имаш предвид като казваш, че си видяла повече?
— Ами… видях каквото искаше да видя — за вампирите имам предвид. Но усетих още нещо. Имам чувството, че това, на което станах свидетел, тепърва предстои да ми се случи…