— Здравей, красавице! — изчурулика Златина. — Не разбирам как издържаш права с тези обувки! — намръщи се и се надвеси над бара, за да се увери, че токчетата ми са действително толкова високи.
Приятелката ми имаше мека платинено руса коса, вдигната високо на дълга конска опашка. Днес беше с тежък опушен грим, а на скулите ѝ проблясваше бронзант. Беше облечена във впита бяла тениска и тесни сини дънки, а на краката си носеше груби боти на дебел висок ток.
— С тези обувки се чувствам секси — отвърнах и ѝ намигнах.
Вгледах се в обстановката наоколо и се замислих за всички неприятни сцени, на които бях станала свидетел през изминалите месеци. Нерядко ми се случваше да видя спречкване между някои от мъжете в клуба, което приключваше с бой и имаше грозен завършек. В малките часове на нощта повечето посетители бяха вече прекалено дрогирани, за да знаят къде се намират, и от неадекватното им поведение се гнусях повече, отколкото от бързия секс В тоалетната, който си беше част от атракцията на заведението. Но повечето от тези хора бяха тъжни. Опитваха се да намерят спасение от тревогите си, да избягат от проблемите си. За една нощ поне можеха да затворят очи и да се престорят на безгрижни. Не беше смело от тяхна страна. Но всеки се справяше с мъката както умееше. А и какво право имах аз да ги съдя? Тъгата беше прекалено голяма, за да бъда смела. Нали затова избрах това място за работа — тук щях да съм една от многото, поредното лице в тълпата. Потъвах в тъмнината всяка нощ и се сливах с монотонната музика. Да, нямах право да ги съдя.
— Ами вие? Докога ще ми висите на главата? — закачих приятелите си и отново се усмихнах.
— Докато имаме пари за пиене — отвърна момчето.
Теодор. Няколко години по-голям от нас, чаровник от класа, с когото Злати ме запозна на един концерт преди две-три години. Оттогава се опитвах да разбера дали наистина беше мил и добър, или това беше част от репертоара му. Аз завъртях саркастично очи на коментара му и му налях едно голямо уиски като сипах леда в отделна купа.
— Чисто. Както го обичаш — отвърнах и плъзнах чашата към него.
Той ме погледна развеселено.
— Стига да не го разреждаш с вода, всичко е наред.
Усмивката му винаги оправяше лошото ми настроение.
— Тео, ще си тръгнеш ли с някоя тази вечер? — подразни го Злати.
Той се засмя и леко се поизправи на високия стол пред бара.
— Не съм дошъл за това. Препоръчвам ти и ти да стоиш мирна.
Тъмните му очи проследиха очертанията на ханша и бедрата ѝ, както се беше подпряла на бара.
— Винаги ли трябва да носиш толкова впити дрехи? — попита с едва доловимо раздразнение.
Тя само го изгледа скептично.
— Да не би мъжете да са започнали да се заглеждат по девойки, облечени в тоги?
— Не — отвърна отбранително.
— Именно — отсече Злати и се пресегна към безалкохолния си коктейл.
— Мислех, че сме дошли, за да се видим с Ксения — каза все така раздразнено.
— Така е. Но това не значи, че не трябва да изглеждам добре, докато го правя — отвърна и ми смигна заговорнически.
Честите им спорове почти винаги успяваха да ме развеселят, но тази вечер не бях в настроение.
— Нещо си се вкиснала, Ксения. Какво има? — попита ме Теодор и завъртя масивната чаша с уиски в ръката си.
Беше се заиграл с пръст по ръба ѝ и изглеждаше така, сякаш бе готов да я съблазни.
— Нищо особено — отвърнах безразлично.
Мисълта за поредната дълга нощ, прекарана на това място, ме потискаше, но от друга страна се радвах, че не се налага да заспя в онзи апартамент.
— Да обърнем по няколко шота, а? Аз черпя — предложих и се насилих да придам на гласа си малко по-весела нотка.
Теодор ме изгледа скептично, а Злати поклати глава.
— Обслужвайте се — рече тя. — Аз ще се въздържа.
— Единственото нещо, от което знаеш как да се въздържиш, нали, госпожичке? — подразни я Тео и метна малко кубче лед по нея.
Двамата прихнаха.
— Да не намекваш, че съм леко момиче? — отвърна предизвикателно.
Той повдигна отбранително ръце.
— Нищо подобно.
— Добре, щом нито един от вас няма да ми прави компания, ще трябва да пия като за трима — рекох и напълних сръчно чашите, подредени в редичка.