— Сладур, какво правиш отвън на студа? — гласът му сега звучеше различно, но не можех да определя с какво.
— Нищо особено… Имах нужда от свеж въздух.
Опитвах се да изглеждам нормално според обстоятелствата.
— Да не би да е станало нещо неприятно?
Приближи малко по-близо и се загледа любопитно в мен. Усетих тежкия му парфюм и едва се въздържах да не сбърча нос. Чак сега забелязах, че има красиви кафяви очи.
— Нищо, с което да не мога да се справя — отвърнах му по-уверено.
По дяволите, беше студено. Бях забравила да си взема якето и сега стоях навън по нищо и никаква прозрачна блуза и плитки дънки. Кожата ми беше настръхнала и обвих ръце около тялото си. Той явно забеляза това и ми хвърли нещо като съблазнителен поглед.
— Имаш два варианта. Да се върнеш обратно или да ти дам палтото си — в очите му играеше усмивка.
— Добре съм, казах ти. Няма нужда да се правиш на кавалер. Знам, че тази порода е на изчезване — погледнах го и осъзнах, че той наистина е сладък.
— Ако искаш, мога да не бъда кавалер, но сред вашите редици се говори, че така наистина можеш да впечатлиш една жена.
— Нашите редици? Не можеш да вярваш на всичко, което една жена казва. Мислех, че е известно сред… вашите редици.
Боже, нима флиртувах? Какво пък, наистина беше готин…
— Сладур, ако искаш мога и да се държа много неприлично с теб… — сега вече се усмихваше с игриви пламъчета в очите.
Приближи още повече и се подпря на стената с ръка над мен.
— О, така ли? И как ще стане това?
Вече наистина го предизвиквах. Отне му точно една секунда да се наведе над мен, за да ме целуне. Дъхът му миришеше на водка и беше топъл. Обви ръце около талията ми и се притисна към мен. Отвърнах на целувката му с леко колебание, но след миг вече се усетих, че участвам в нея не по-малко страстно от него. Удоволствието от флирта ме заля и докато се усетя вече търсех ръцете му нетърпеливо. Целувките му станаха все по-задълбочени. Повдигна блузата и започна все по-настоятелно да обхожда тялото ми. Колкото беше приятно в началото, толкова по-притеснена започнах да се чувствам сега. Неговото нетърпение ме изнерви и се опитах да се отскубна от него, но той не ми позволи.
— Защо се дърпаш, мислех, че не искаш да съм кавалер… — говореше задъхано в ухото ми и продължаваше да ме целува.
— Добре, но вече не ми е забавно… — отвърнах му с рязък тон.
Отново се опитах да го отблъсна, но той не искаше да ме пусне.
Беше ме подпрял плътно на стената, опипвайки ме нахално, и когато вече реших, че ще трябва да го ударя, той залитна настрани, стенейки от болка. Огледах се объркано и видях до себе си висок мъж със заплашителен поглед. Очите му обаче не бяха насочени към мен, а към нахалника. Беше впил яростен поглед в него и едната му ръка беше свита в юмрук. Едва сега забелязах, че носът на идиота, проснат на земята, беше облян в кръв. Стресната от внезапната поява на мистериозния мъж, се чудех какво да направя. Тръгнах припряно към входа на клуба, но мъжът ме издърпа за ръката. Не ме болеше, но се паникьосах и се опитах да се изплъзна от хватката му. Извърна ме към себе си и забелязах, че беше наистина привлекателен. Чертите на лицето му бяха мъжествени и красиви, но нещо неопределено ме плашеше в него. Беше висок, със стройно и мускулесто тяло като от стомана. Тогава осъзнах, че нямам шанс да се измъкна освен ако сам не реши да ме пусне. По дяволите! Той ме погледна предупредително, прочел мислите ми, и заговори с леко дрезгав глас на руски:
— Ксения Петрова, ти идваш с мен.
Глава 2
Сърцето ми биеше учестено. Мъжът, появил се от нищото и сега държащ здраво ръката ми, всяваше ужас в мен. Погледът му беше сериозен, а от очите му струеше непреклонност. Нещо в него ми се стори толкова познато, но какво? Кой беше той и откъде знаеше името ми? Защо искаше да тръгна с него? Всичко беше толкова объркано… Почувствах се уплашена, ужасена… Как се бях озовала в тази ситуация? Събрах сили да изрека единственото, което ми дойде на ум:
— Кой си ти? — в гласа ми прозираше страха, който ме беше сковал.