Пътят беше ясен. Река трябваше да убие баща си.
На светлината на здрачаващото се небе той пое по покривите, като пристъпваше уверено по плочите. Обикновено се чувстваше свободен, жив, щом тръгнеше на лов, но този път сърцето му се свиваше. Знаеше, че трябва да го направи, но му тежеше, че ще види лицето на Бащата. Той го беше отгледал, беше го хранил, учил го бе да оцелява, а сега щеше да получи най-голямото предателство, на което е способен един син.
И как ще го победи? Бащата на убийците беше съвършен убиец, най-смъртоносният мъж, когото Река беше виждал. Нямаше слабости, нямаше пролука в бронята му. Той бе способен да отбие всяка негова атака, а Река не можеше да се похвали със същото.
Бяха се били безброй пъти през годините и Река нито веднъж не надви Бащата. Но трябваше да стори нещо и то сега. Не можеше да чака, защото реката не чака нищо и никого.
В далечината блещукаха светлини и бележеха пътя му. Очите на Река бяха привикнали с мрака на подземните тунели и на нощите с беззвездно небе. По покривите беше като у дома си и можеше да ги прекосява и със затворени очи. Именно изостреният му усет го предупреди, че някой го следва. Почти недоловимо — само сенки някъде встрани, но достатъчно.
Само двама души на този свят бяха способни да го проследят по пътя му през града. Сърцето му заби по-бързо от мисълта, че това може да е Бащата.
Прескочи широка десет стъпки пролука и се приземи тихо на плосък покрив. Претърколи се, извъртя се и се озова пред преследвача си. Очакваше баща си, очакваше бърза смърт, защото нямаше оръжие, но не беше Бащата на убийците.
Гора изчака малко в сенките, преди да излезе пред него. Появи се уверено от мрака с почти хипнотизираща котешка грация. Река винаги му се беше възхищавал — бе се възхищавал на Гора, на по-големия си брат, понякога другар, понякога ментор, но винаги опасност.
Река чакаше, а Гора се усмихна.
— Баща ни е разочарован от теб — каза той и се приближи като котка.
Река не отговори. Вината му тежеше, предателството беше като железен хамут на шията му.
— Макар груб и глупав, Планина беше негов син. Бащата плака ден и нощ за него. Знае, че ти си го убил — никой друг не би могъл. Освен мен.
— Да се бием ли си дошъл, братко? — попита Река, напрегнал всяка жила. Очите му бяха нащрек, очакваше Гора да удари бързо и точно, както само той можеше.
Но Гора се засмя.
— Не, не съм дошъл да се бия с теб, Река. Баща ни вече изгуби един син. Не иска да изгуби друг.
— Значи те е изпратил да ме върнеш у дома? Тогава знай, че ще се върна само за да убия.
Гора показа едва доловима емоция. Река намекваше, че ще навреди на баща им.
— Не иска да се прибереш. Ти му обърна гръб и той ти обръща своя. Трябваше да умреш заради това, Река. Молех го да ми позволи да те убия, но той отказа. Предлага ти милост. Макар да не я заслужаваш.
За миг Река усети облекчение, но знаеше, че милостта не значи прошка.
— Милост? Бащата на убийците предлага милост? Не, не ти вярвам, братко.
— Не съди прибързано. Милостта му си има цена, Река. Би трябвало да го знаеш.
— И какво иска да направя?
Гора пак се усмихна.
— Ще изпълниш една последна задача за него. Ще напуснеш града и ще пътуваш по море. До място, наречено залива Кеидро. Там има хора, които са белязани, и ти ще се погрижиш. Направи го и ще живееш. Това е милостта на нашия баща.
Не, не би могъл…
— Да напусна града? И да оставя Джей без защита? За глупак ли ме мислиш? Искаш да ви подаря живота ѝ?
Внезапно усмивката изчезна от лицето на Гора.
— Какво ти е сторила, братко? С какво те е отровила така, че се изплю в лицето на баща ни?
— Тя ми показа… — Любовта. — Тя ми показа, че има и друг път освен убийствата. Показа ми, че не сме родени за това, Гора. Ние сме хора като всички останали. Не е нужно да…
— Стига! — изсъска Гора. — Не се опитвай да ме тровиш с онова, което е изляла в ухото ти. Ние сме синове на Бащата на убийците. Ние сме оръжия в ръцете му. Бързи остриета в мрака. Дали сме родени за това? Може би ти не, но ти винаги си бил слаб. Аз обаче съм роден за това и никой няма да ме отклони от пътя.
Река знаеше, че няма да убеди Гора. Предаността му беше твърде силна.
— Няма да го направя. Върви и кажи на баща ни. Кажи му, че по-скоро ще умра.
Гора сведе поглед и поклати глава. После вдигна очи и усмивката се върна.
— Баща ми очакваше това. Затова предлага сделка.
Сделка? Що за странен избор на думи. Бащата на убийците не се пазареше. Не правеше сделки. Вземеше ли решение, не го променяше.
— Какво говориш? Бащата…
— Бащата ти предлага шанс, Река. Ти си негов син. Не иска да те убива. А този шанс, братко, трябва да приемеш.