— И каква е тази сделка?
— Ако изпълниш една последна задача за него, ако убиеш петима мъже по негов избор, той се кълне, че ще пощади твоята… как да я наричаме? Твоята любовница? Но знай, че няма да можеш да се върнеш. Върнеш ли се в града, сделката пропада. И с твоята принцеса е свършено.
— Предлага ми договорка? И двамата знаем, че Бащата никога не преговаря.
— В този случай е готов да наруши традицията. Това е щедро предложение. Аз бих го приел, ако бях… в твоето положение — и Гора хвърли нещо към Река, а той ловко го пое. — С това ще се качиш на кораб за залива Кеидро. Там ще научиш имената на хората, които трябва да посетиш — петима Господари на Змийския път. Зли мъже, пирати и търговци на роби, заслужили смъртта си. Вземи това и тръгвай, братко. Направи го и тя ще живее. Имаш думата на нашия баща.
Река се вгледа в кесията в дланта си.
— Просто така? Ако ида, тя ще е спасена?
— Просто така, братко — отвърна Гора. — Но не се бави. Баща ни не е търпелив човек.
Той отстъпи назад, без да сваля очи от Река. Вече нямаше никакво доверие между тях. И Река не би посмял да му обърне гръб.
Гора стигна до ръба на плоския покрив и изчезна зад него.
Река се обърна и побягна по покривите колкото сили имаше, решен да се отдалечи възможно най-много от Гора. Знаеше колко непредвидим е брат му.
Докато тичаше, беше по-нащрек от всякога за нападение в сгъстяващия се мрак. Но нищо не се случи и когато се озова в южния край на града, на покрив над пристанището, най-сетне спря.
Осъзна, че е тичал на сляпо, без посока, но ето че се озова тук.
На място, откъдето можеше да напусне града.
Обърна се и се загледа над покривите на Стийлхейвън към двореца. Към своята любима.
Дали да се довери на Бащата на убийците? Щеше ли Джей да е в безопасност, ако той спази договорката? Баща му винаги държеше на думата си.
Но как да тръгне, без да поговори с нея? Тя никога нямаше да разбере какво му се е случило. Можеше да реши, че я е изоставил.
Ако не тръгнеше и опиташе да убие баща си, със сигурност щеше да загине и да я остави без защитник. Но ако баща му удържеше на думата си, а нямаше причина да не го направи, тя щеше да избегне смъртта. Река само трябваше да си тръгне.
Това беше единственият изход.
Той слезе от покрива, като се придържаше към стените на алеята, стъпи на земята и тръгна към пристанището.
Не можеше да повярва, че прави това, че бяга и я изоставя, и неведнъж спира и се обръща назад. Градът го теглеше обратно.
Но нямаше избор.
Стиснал кесията с монетите, Река изтича на пристана. Там бяха закотвени безброй кораби и не му отне много време да намери кораб за залива Кеидро. Щом го приближи, видя името, изписано с бели букви на черния корпус — Спасителя на девицата.
Едва не се засмя. Това да не беше някакво предзнаменование? И ако беше, означаваше ли, че постъпва правилно, или трябваше да се върне обратно?
Тръгна по трапа и го посрещна прошарен моряк. На главата си имаше шарена кърпа, а татуировките на едрите му ръце не се виждаха добре на изтляващата светлина.
— Това не е пътнически кораб — каза той и изгледа студено Река.
— Дори срещу това? — Река му хвърли кесията.
Мъжът я претегли в ръка.
— Трябва да си много отчаян или много богат да плащаш за пътуване до Кеидро. Какво става? Имаш работа с Господарите на Змийския път? — засмя се сам на шегата си и забърза по палубата, като остави Река сам.
Река не знаеше дали тези мъже, тези пиратски господари, са така зли, както каза Гора, но това нямаше да го спре. По-добре да не знаят, че той идва.
Идва да убива.
Четиридесет и пет
Бронзовата порта пред Параклиса на таласъмите беше отворена. Уейлиън стоеше пред нея до магистрата и двама Рицари на гарвана. И въпреки тяхното присъствие, умираше от страх.
— Да изчакаме ли Зелените куртки, магистра? — попита той и се огледа към двамата рицари с тъмни брони. Бяха страховити с клюнестите шлемове, но Уейлиън не беше сигурен, че ще се справят с човек, изучил Деветото изкуство.
— Няма време — рече Гелредида и пристъпи през портата заедно с рицарите. — Можеш да останеш тук, ако искаш.
Това беше предизвикателство и Уейлиън го знаеше. От всички задачи, които му бе възлагала досега, тази беше най-значимата.
Дали щеше да спечели уважението ѝ?
Нямаше как да знае, но ако откажеше, със сигурност щеше да го загуби.
Последва я неохотно.
Архигосподарят Лаиус ги беше насочил към това място и щом приближиха, на Уейлиън му се прииска старият гадател да не е особено вещ. Той погледна в кристалното кълбо, порови из пилешките вътрешности и посочи Параклиса на таласъмите. За Уейлиън предсказанието на Лаиус изглеждаше почти комично, като номер на уличен шарлатанин, но Гелредида му повярва напълно, прокле се за глупостта си и веднага хукна насам, като повика първите Рицари на гарвана, които видя.