— Не бяхме ние — отвърна единият, като посочи разкъсаната риза и ожуленото лице на Мерик. — Така го заварихме. — Въпреки размерите си, той явно се подчиняваше на по-дребния мъж и то с основание. Фридрик и Бастиян контролираха Гилдията — организацията, която управляваше всички незаконни дела в Стийлхейвън. В този град нищо не се случваше без тяхното одобрение. Никой не беше нападан, изнудван, пребъркван, обиран, мамен, тормозен или убиван без знанието на Гилдията. Който си позволеше да действа на своя глава в границите на Стийлхейвън, търпеше сурови последици.
— Явно пак си спечелил приятели, Райдър — каза Фридрик и се ухили. — Много се радвам за теб.
— Доста съм популярен. Какво да кажа…
— Да, популярен си. Или поне така чухме. Очевидно Шанка Лихваря иска да ти посмачка топките.
— Това е само малко недоразумение, което се опитвам да разреша.
— Разбира се, разбира се. Сигурно ще си доволен да чуеш, че вече разполагаш с решение на проблема.
Мерик усети как стомахът му се сковава от паника. Да си длъжник на Шанка Лихваря бе едно, но да си длъжник на Гилдията — съвсем друго нещо. Дори без топки, пак щеше да е наполовина мъж — Гилдията беше способна на много по-лоши неща.
— Честно да ти кажа, с Шанка тъкмо изглаждаме някои наболели проблеми. Няма никаква нужда да се замесвате.
— О, но ние настояваме, Райдър. Заради доброто старо време.
Мамка му!
— Добре, цял съм в слух — Мерик опита да изобрази дежурната си усмивка, но знаеше, че не е много убедителен.
— Имаме работа за теб, в която ще впрегнеш наистина уникалните си умения. — Кражба? Хазарт? Надпиване? Със сигурност не им трябваха креватните му умения. — Искаме да посредничиш по сделка с едни чужденци. Да я придвижиш от началото до края, като използваш обичайните си чар и финес.
— Така ли? Нима в целия град няма по-подходящ от мен за тази работа?
Бастиян внезапно пристъпи напред и пронизващите му очи се втренчиха в него с едва прикрита омраза.
— Интересува ни по-скоро особеното ти родословие, Райдър. Имаш връзки. Приятели по върховете, които ще станат много услужливи. Ще се пробутват подкупи, ще се затварят очи за това и онова. Ти ще се погрижиш, Райдър, а в замяна дълговете ти към Шанка Лихваря ще бъдат изплатени.
— Звучи справедливо — отвърна Мерик, макар да звучеше отвратително. — И при каква сделка трябва да посреднича?
Бастиян погледна към дребния Фридрик, който въздъхна тежко, преди да заговори:
— След два дни в пристанището ще акостира кораб за роби. Ще пристигне празен, а ти трябва да се погрижиш да е пълен, когато отплава. Това проблем ли е за теб?
Дори ужасно шибан проблем. В Свободните държави робството беше забранено от два века. Наказанието за търговия с роби беше публична кастрация и смърт чрез обесване.
Мерик погледна първо към Фридрик, после към студените, пресметливи очи на Бастиян и отвърна:
— Не, никакъв проблем.
— Отлично — усмихна се Фридрик. — Ще научиш подробностите, кога, къде и как. От теб се иска само да бъдеш себе си и да впрегнеш прословутия райдърски чар. Най-вероятно няма да ни видиш отново. Отсега нататък ще работиш с Палиен, така че, ако ти трябва нещо, преди да започнеш, казвай.
Мерик се замисли за миг и се изправи тромаво.
— Само едно нещо — Бастиян се смръщи така, сякаш Мерик се беше изсрал пред очите му. — Има ли шанс да ми заемете един меч?
Четири
Пазарът при Източната порта беше най-старият в града. Не беше най-големият, със сигурност не беше най-чистият и определено не предлагаше най-много стоки, но пък имаше дълга история. Датираше още от Ерата на кралете мечоносци, когато речните барони бяха пренасяли стоките си по Сторуей от подножието на планината Криега.
Раг не си спомняше откъде знае това — просто още едно от ненужните късчета информация, с които се сдобиваш. Тя обаче знаеше и други неща, които изобщо не бяха безполезни. Например къде Харол Търговеца на риба държи скътаните си монети и кога са най-много. С коя ръка Карсър Касапина размахва сатъра си, за да може да го избегне, ако се е приближила прекалено. Кои са най-кратките пътища за бягство от пазара, ако положението стане твърде напечено. Къде патрулират Зелените куртки и по кое време спират да поиграят зарове и да обърнат халба с ейл.
Зелените куртки бяха най-малката ѝ грижа. Е, може би не най-малката, но доста назад в списъка. Те не се интересуваха особено от едно самотно бездомно дете. Някои дори показваха съчувствие и от време на време се правеха, че не виждат, или пък ги мързеше да обърнат внимание как малките свиват по нещо за хапване от сергиите на пазара.