Ето така се озоваха тук — пред този зловещ монолит в северната част на града.
Уейлиън опита да върви плътно до Рицарите на гарвана. Копията им бяха насочени напред. Мястото го плашеше, но знаеше, че не може да се върне. Магистрата разчиташе на него. За щастие искаше само морална подкрепа, защото едва ли щеше да ѝ е от полза в случай на нападение.
Четиримата стигнаха до каменната сграда, до входа, който преди беше затворен с каменна плоча. Сега тя лежеше до стената, сякаш строшена от гигант с огромен чук.
Уейлиън се вгледа в чернотата вътре, в бездната и страхът стисна сърцето му като в брониран юмрук. Магистра Гелредида внезапно сграбчи робата си и вдигна ръка, за да ги накара да мълчат. Уейлиън отначало не чу нищо, само сбърчи нос заради странната миризма, но скоро го долови: тихо припяване, като думите се повтаряха отново и отново на неразбираем за него език.
Магистрата тръгна бързо и двамата рицари издрънчаха след нея, когато тя се втурна през входа. Уейлиън се видя принуден да ги последва.
Бързаха по тъмен коридор, който ги изведе в огромна зала. Беше невероятно грамадна. Отвън Параклисът на таласъмите се издигаше като монолит, но нямаше начин да побере подобна зала. Главата на Уейлиън се замая от високите базалтови стени, по които бяха издълбани символи и фризове, гротескни като сцените по портата отвън.
Издълбано в скалата стълбище се виеше нагоре до висока платформа. Гелредида не спря, а тръгна по стълбите, следвана от рицарите. Уейлиън едва успя да си поеме дъх, едва успя да се удиви на залата, едва успя да осъзнае страха си, преди да ги последва.
Стълбите водеха до платформата над параклиса. Прозорци в скалата пропускаха нощния въздух и силният бриз щеше да запрати Уейлиън зад ръба на площадката, която се издигаше на петдесетина крачки над земята. Но това, което видя на нея, го накара да забрави опасността от падане. Подът ѝ беше покрит с черни символи, пиктограми, изписани и издълбани в камъка. Нещо тъмно и гнусно беше размазано навсякъде, приличаше на черна съсирена кръв, която миришеше на смърт.
Рембрам Туле стоеше в центъра на платформата и припяваше мрачните си песнопения. Не спря дори когато те се появиха. Беше твърде погълнат от ритуала си и твърде концентриран върху обекта му… Герди.
Тя беше завързана, а устата ѝ бе запушена с въже. Уейлиън видя, че е гола, и му се прииска да я покрие с нещо, както бе направил преди няколко нощи, но сега това беше последният ѝ проблем. Главният беше кинжалът в ръката на Брам.
Щом видя какво се случва, единият рицар изрева и се втурна напред, насочил копието си. Гелредида извика нещо, някакво предупреждение може би, но Уейлиън не я чу заради бойния вик на рицаря, който най-сетне събуди Брам от унеса му.
Момчето вдигна поглед, но Уейлиън видя, че вече не е никакво момче. Очите му бяха обградени от тъмни сенки и лишени от цвят, ирисите се бяха превърнали в черни дупки, пълни с омраза. Щом рицарят го връхлетя, Брам бързо се изправи, усмихна се някак тъжно и от стиснатите му юмруци се надигна черна мъгла. Уейлиън не разбираше що за магия използва Брам, но явно беше пропита със зло.
Устните на Рембрам се изкривиха в безмълвно заклинание и той изпъна напред юмруци. Рицарят се скова насред крачка и нещо в бронята му изпращя, сякаш всяка кост на тялото му се строши, и той се свлече безмълвно на земята.
Вторият беше по-предпазлив и тръгна надясно, когато Гелредида вдигна ръка.
— Прекрати това, момче! Нямаш представа какво вършиш.
Брам само се ухили.
— Много добре знам какво върша, дърта вещице. Ще гледам как това място се срутва. Аз съм носителят на забравата. Малефикар Некрус.
И той вдигна ножа над Герди.
Уейлиън изкрещя от страх, от болка, от съжаление.
Гелредида пристъпи напред, като изричаше нещо с дълбок и гърлен глас. Пръстите ѝ описваха сложни знаци.
Рицарят се приближи, вдигнал копието за смъртоносен удар.
Ножът на Брам полетя към Герди, а Гелредида отприщи магията си в сноп лилава светлина. Уейлиън усети как тя изсмуква енергията от въздуха и от собствения му дъх, сякаш някой посегна в гърдите му и изпразни дробовете му.
Светлината се стрелна към Брам и остави мъглива следа. Енергията се завъртя във въздуха над него, явно привлечена от ножа в ръката му, който се спускаше към голите гърди на Герди. Преди да е пробил плътта, тя беше обгърната от лилавата светлина. Но това не спря удара на Брам. Кинжалът, обгърнат от магията, се заби в тялото ѝ чак до дръжката.