Но как ли беше името на онзи тип? Споменаха го няколко пъти онази нощ, но тя беше така изплашена, че почти не го чу.
— Искам да видя Фридрик! — каза внезапно и гласът ѝ отекна в празния склад.
Мъжът на касетката седна рязко, сякаш го бяха смушили с остен, и ръката му посегна към кинжала на колана.
— Какво? Коя си ти, по дяволите?
Взираха се един в друг — той изумен, а тя с възможно най-решителното си изражение.
— Казах, че искам да видя Фридрик. Ти си един от хората му, нали?
Мъжът кимна. После сякаш се обърка.
— Какво искаш от Фридрик? — попита той. Още седеше на касетката, явно не се чувстваше в опасност, макар тя да смяташе, че изглежда свирепа.
— Бях тук онази нощ, не помниш ли? Нося му онова, което поиска.
Мъжът явно най-после се сети и се усмихна.
— Ти си малката крадла, която е помогнала да убият търговеца. Най-добре се разкарай. Ако Фридрик те хване, ще ти отреже ушите.
— Имахме уговорка — каза тя. — Аз изпълних моята част.
— Виж, момиче — заговори сериозно мъжът, сякаш Раг започваше да му лази по нервите, — разкарай се. Няма да викам Фридрик тук заради някакво сираче, което си е въобразило кой знае какво.
И той легна отново на касетката.
Раг реши, че е приключила с приказките.
Пристъпи напред, разви одеялото от главата на Крупс и я сложи в скута на мъжа.
— Ама какво… — започна той, но видя насиненото лице на Крупс да се взира в него и запищя. Избута главата с опакото на дланта си, сякаш щеше да му отхапе оная работа.
— Какво си направила?
— Нали ти казах — рече Раг, като опитваше да запази спокойствие. — С Фридрик имахме сделка. Сега върви да го доведеш.
Мъжът се вгледа в главата — която му отвърна с празен поглед изпод подутите си клепачи — после се обърна към Раг. Смъкна се от касетката, без да каже и дума, заобиколи внимателно главата, сякаш щеше да го ухапе, и изтича от склада.
Раг нямаше представа дали ще се върне, но реши, че е най-добре да изчака. Какво друго да прави?
Взе главата на Крупс, положи я внимателно на касетката и седна до нея. Изтощението от последните дни тежеше на плещите ѝ като чувал с ряпа.
Докато чакаше, се замисли за покрива на Бика. За Чирпи, Мигс и Тиджи. Дори за Фендер. А после се сети за Маркъс — ако не беше умрял така, тя нямаше сега да седи тук, на някаква си касетка в тъмен склад, с отрязана глава до себе си и да чака един престъпник.
Разсмя се на тази мисъл, сам-самичка в мрака.
— Кой би предположил? — запита на глас.
Крупс не ѝ отговори. Беше започнал да загнива и привличаше интереса на няколко мухи, но не това беше най-лошото, с което се бе сблъскала през последните няколко дни.
— Казват, че да си говориш сам, е първият признак на полудяването.
Раг едва сдържа писъка си, когато мъжът с къдравата коса, когото знаеше като Фридрик, влезе в склада. Придружаваха го двама бабаити. Онзи, който беше спал на касетката, се прокрадваше зад тях, сякаш се страхуваше от нещо.
Фридрик се вгледа в нея, после в главата, после пак в нея.
— Явно сме имали договорка? Би ли ми припомнила?
Раг слезе от касетката. Знаеше, че моментът е важен — един от моментите, които предопределят живота ти, — затова се вгледа твърдо в него.
— Ти каза, че ако един от нас ти донесе главите на останалите, ще влезе в Гилдията.
Фридрик я погледна накриво.
— Така ли съм казал? Сигурна ли си?
Озърна се към мъжете до себе си. Единият от тях беше убил Колс със сопа.
Те свиха рамене.
— Не, не помня да съм казвал такова нещо — рече Фридрик.
Стомахът ѝ се сви. Не я мамеха за пръв път, не за пръв път се подиграваха с нея, но това ѝ дойде в повече.
— О, каза и още как! Каза го точно тук само преди два дни — изведнъж се уплаши, че е прекалила.
Той сигурно щеше да ѝ отреже езика.
Фридрик тръгна напред, вгледан в главата на Крупс.
— Хм, като го спомена, си спомних нещо такова. Не помня този приятел обаче, но сега сигурно не е такъв красавец както преди. Вие помните ли, момчета? — биячите се засмяха, насилен смях на тъпа шега. — Да, може да ми се отвори място, но ми трябва човек, който ще върши работа, ще може да бие… и убива за мен. Ти такава ли си, момиченце?
Раг се замисли. Убиец не беше, но напоследък бе направила доста неща, на които смяташе, че не е способна.
— Аз съм джебчийка — рече тя.
— О, джебчийка. Имам много джебчии. За какво ми е още един?
— Защото съм най-добрата.
Фридрик се засмя. Хората му също.
— Смело твърдение, момиченце. И как ще го докажеш?
Тя едва потискаше гнева си. Не я мамеха за пръв път. Не ѝ се присмиваха за пръв път, но това копеле прекаляваше. Раг не говореше какво да е. Тя беше най-добрата.