Озърна се назад за миг. Знаеше, че трябва да поддържа властната си осанка, но не устоя.
Одака, стоеше зад нея и препречваше пътя за бягство, пътя към свободата.
А дали искаше да избяга? Преди няколко дни за малко да го направи, когато Река ѝ предложи изход.
Одака я погледна безстрастно, но въпреки лишеното му от емоции изражение, Джанеса усети, че ако се обърне и избяга от залата, той няма да я спре.
Дори само тази мисъл ѝ даде сили. Знанието, че наистина има избор, направи решението по-лесно.
Тя се обърна и продължи към трона. Изкачи стълбите и застана пред Върховния абат и майката игуменка. Те пристъпиха към нея. Той държеше церемониалния меч Хелсбайн, а тя — короната, която баща ѝ беше носил тридесет и две години.
Джанеса коленичи пред Върховния абат и сведе глава, както я бяха научили Одака и гувернантката.
— Джанеса от рода Мастрагал — заговори Върховният абат, а гласът му се понесе силен и ясен из препълнената зала. — Ти си тук, за да получиш короната на Стийлхейвън. Ще заемеш ли мястото си на трона на Свободните държави, за да управляваш земите и народа им?
— Да — отвърна тя, опита се да го изрече властно.
— Ще бъдеш ли земният наместник на Арлор? — попита майката игуменка. — Ще бъдеш ли неговата божествена ръка на земята, за да защитаваш вярата и да изричаш волята му до последния си дъх?
— Да — отвърна Джанеса.
— Заклеваш ли се да пазиш мира в кралството, да се грижиш за народа си, за неговите земи и притежания, като не подклаждаш войни, не нахлуваш в чужди земи и не узурпираш чужди титли, под заплаха от божествената справедливост на Арлор?
— Заклевам се — отвърна Джанеса.
Майката игуменка постави стоманената корона на главата ѝ и Джанеса усети студа ѝ по кожата си.
— Тогава ти давам короната, за да управляваш своето кралство — рече майката игуменка.
— Аз ти давам меча, за да го защитаваш — каза Върховният абат и протегна меча към Джанеса, като коленичи заедно с майката игуменка пред нея.
Джанеса се изправи и пое Хелсбайн. Беше много тежък, на дръжката му имаше сложна позлата, а по острието бяха гравирани руни от дните на кралете мечоносци. За последно го беше видяла в ръцете на баща си, докато той лежеше на олтара преди погребението. Споменът заби в нея студените си зъби, но тя го прогони. Не беше време да мисли за подобни неща. Не беше време да мисли за миналото.
Това беше първият ден от нейното царуване.
Тя се обърна и вдигна меча. Видя вперените в нея очи. В някои имаше насмешка, в други възхищение, а в трети — съмнения.
Гарет се обърна към множеството, стражите направиха същото и той изрева:
— Кралица Джанеса Мастрагал, Суверен на Стийлхейвън в Свободните държави, Защитник на Тевтония и Пазител на Вярата на Арлор.
Всички коленичиха като един и повториха тържествено думите му. Джанеса си помисли, че те сигурно нагарчат в устите на повечето от хората тук, но от това само станаха по-сладки за нея.
Тя се възкачи на престола на баща си и никой от тях нямаше да ѝ го отнеме. Поне докато бе жива.
Гледаше ги коленичили пред нея, но знаеше, че това не е достатъчно. Внезапно смирението на благородниците ѝ се стори празно и кухо. Тя беше затворена тук, далеч от народа си… от хората, които имаха значение.
Заради заплахата за живота ѝ Одака беше решил да проведат церемонията само в двореца, но традицията изискваше кралете и кралиците на Стийлхейвън да бъдат приети и от жителите на града при своята коронация.
Да върви по дяволите сигурността. Това не беше само нейният славен ден, това беше денят, в който поданиците ѝ щяха да я приемат. Те трябваше да я видят, тя трябваше да покаже на града, че е тук, че е с тях и ще им служи до смърт.
— Одака — рече Джанеса, стиснала тежкия меч до себе си. — Сега ще изляза пред народа си.
Той се смръщи и тревога прекоси мрачното му лице, но само за миг — беше заменена от подчинението.
— Както заповядате, кралице моя.
Той се поклони и Джанеса едва не се усмихна. „Кралице моя.“ Прозвуча ѝ добре, сякаш винаги бе чакала да чуе тези думи.
Одака поведе стражите към изхода, а Джанеса дори не погледна към благородниците, които останаха на колене, когато тя напусна залата. Залата, от която излезе друга жена, не тази, която влезе в нея. Беше пристъпила вътре като плахо момиче, но я напускаше като зряла жена, като кралица.
Щом приближи предната част на двореца, чу тълпата. Хората бяха допуснати в Квартала на короната, чиито порти бяха широко отворени, за да могат всички да почетат коронясването на кралицата.