Сладката мор. Звучеше като име на цвете или на екзотичен парфюм, като тези, които майка ѝ толкова харесваше, но всяваше страх в сърцето на всеки — от просяка до краля. Дошла отникъде, болестта връхлетя Свободните държави като убиец в тъмна нощ. И нямаше нищо „сладко“ в нея. Заразеният умираше, измъчван от треска, кошмари и несъществуващата миризма на канела и карамфил. Оттам идваше и името — явно нечия представа за шега. Но на никого не му беше смешно.
— Е, вече не съм дивачка — каза Джанеса в опит да се отърси от тревогите. — Сега съм дама, наследница на трона, бъдеща кралица. — Тръгна важно из стаята, имитирайки грациозната походка на подмазвачите царедворци, сред които беше принудена да живее.
Грайе отново се засмя.
— Не си се променила, нали? Още те бива повече да яздиш като мъж и да се катериш по дърветата, отколкото за изискани светски събития. Как изобщо ще те ожени баща ти?
Джанеса се вгледа втренчено в нея. Придворната дама осъзна грешката си и усмивката ѝ посърна.
— И до това ще се стигне рано или късно — рече Грайе. — Няма да ти се размине.
— Не — отвърна Джанеса и погледна през прозореца. Внезапно в главата ѝ се зароди откачен план. — Ами ако все пак ни се размине. Можем да избягаме далеч оттук, далеч от този затвор.
— Къде ще идем? Не можем да се скрием никъде в Свободните държави. Стражата ще ни открие много бързо. Или искаш да прекосиш морето до Дравистан, където се отнасят с жените като със слугини? Или пък на север, в степите, за да станем курви на хуртите?
— Грайе!
— Така е. Понякога говориш големи глупости. Ако баща ти беше тук…
— Но не е, нали?
— Не, не е. Той е с армията си на северната граница, готов да защитава страната от нашественици. Изпълнява дълга си пред своя народ. Вероятно е време и ти да направиш същото.
— Понякога си ужасно досадна — отвърна Джанеса, но знаеше, че приятелката ѝ е права. Грайе често беше гласът на разума, но невинаги бе лесно да слушаш този глас.
Най-северната от Свободните държави, Дрелдун, беше нападната от ордите на хуртите, диваци от северните степи. Дрелдун бе в руини, народът му, едва възстановил се от ужасите на Сладката мор, загиваше от меч и огън. Град Стийлхейвън се изпълни с бежанци от Дрелдун и други провинции, които търсеха в него убежище от нашествениците. В отговор на това зверство крал Каел поведе на север съюзените армии на Свободните държави, за да посрещнат врага.
Наричаха баща ѝ Обединителя. Той беше сплотил разделените кралства на Свободните, държави под едно знаме, когато ги заплашваше армията на аеслантите, хората зверове от юга. Тогава победиха, но днес крал Каел беше изправен пред по-голяма опасност: говореше се, че племената на хуртите са се съюзили под властта на воин от Ривърлендс1 в далечния север. Амон Туга, безсмъртен елхарим, прогонен от народа си, бе дошъл на юг, за да завладее свое кралство, а Стийлхейвън щеше да е върховната награда. Само кралят и обединените армии стояха на пътя му.
В това се кореняха всичките им проблеми. Въпреки властта на крал Каел и лоялността, която той изискваше, съюзът на Свободните държави още беше крехък. Кралят не беше първа младост и въпреки възраженията на генералите си, винаги сам водеше войската в битка. Ако загинеше, съглашенията между Свободните държави щяха да се разпаднат и да настане бедствие. Джанеса трябваше да се омъжи възможно най-скоро за благородник от някоя главна провинция. Бракът им щеше да скрепи съюза на Свободните държави за десетилетия — наследство, увековечено от децата им. Тя бавно започваше да свиква с тази мисъл.
На вратата се почука силно. Преди Джанеса да отговори — и дори преди да се покрие с нещо, защото още беше по бялата памучна фуста, — вратата се отвори.
Одака Дуур беше така висок, че се наведе, за да пристъпи през прага. Пурпурната му роба бе осеяна с жълти и златни стилизирани птици, преплетени спирали и клонки. Астрологични символи обточваха подгъва, маншетите и основата на малката кръгла шапка, която увеличаваше и бездруго високия му ръст. Това чуждоземно облекло не беше най-впечатляващото у него, най-впечатляваща беше кожата му. Искрящо черна, тя издаваше произхода му от континента Екуун, далеч отвъд южната граница на Свободните държави. В тевтонските Свободни държави рядко се срещаха хора от тези земи, но той беше известен на всички в двора на крал Каел Мастрагал, защото бе най-довереният му съветник, дори регент в негово отсъствие.
Одака сведе глава в поклон и дълбокият му глас избуча като рог:
— Милейди — не обърна внимание на Грайе, винаги игнорираше онези, които смяташе за по-нисшестоящи.