Гавин Смит
Ветеран
Ветеран #1
На Рут и Джеймс Никол.
Двама представители на невероятно поколение.
Пролог
Голямо куче 4
Калта е естествената среда на войника. Характерът на местността е без значение. И тундрата, и гората, и джунглата, а дори и асфалтираните предградия на някои от колониите се превръщат в кал под тежестта на хилядите танкове, уокъри и бронетранспортьори и от хилядите отрови, способни да унищожат всяка растителност.
Онова, което можем да съградим по подобие на Земята, можем и да разрушим. Затова на мен всички колонии ми изглеждат напълно еднакви. А разбрах, че сънувам, защото не усещах вкуса на калта, не успявах да я помириша. Приличаше ми по-скоро на филм. Усетът ми за реалност в сънищата започваше да чезне за сметка на многобройните часове в сензорните кабинки, но какво е една загуба повече?
Тук някога е имало гора. Из калната равнина на места все още стърчаха прогнилите дънери на чуждоземни дървесни видове. Отбранителни траншеи, вероятно някога изкопани с конкретна цел, опасваха местността, но на мен ми се струваха хаотично разположени. Ослепително яркото зарево на Сириус А потъваше зад линията на хоризонта, но понеже бях отгледан на Земята, това слънце ми изглеждаше прекалено голямо и твърде близко до нас. Зад мен доста по-скромната по размери Сириус Б изгряваше на небосклона и покриваше всичко с бледосинкав здрач.
Наблюдавах сенките ни да се смаляват и да изкривяват контурите си с промяната на светлината. Странната гледка само засили усещането ми за дълбок унес, само че очите ми оставаха отворени. През четирите дни без капка сън единствено бойният наркотик и амфетамините ме държаха буден. Нищо не изглеждаше реално и не беше. Което пък си имаше и добрите страни, защото мисията ни — да пробием огневата линия на противника, който разполагаше с бронирана техника — минаваше за трудна и опасна.
Вляво от мен зърнах Мадж, който изникна изневиделица от някакъв окоп, докато форсираше едноместния разузнавателен брониран ховър. Биваше си го тоя Мадж. Нищо че не беше военен и мястото му не беше сред нас. Беше журналист — правеше симулации и видеоматериали, а когато под влияние на хероина го налегнеше носталгията, пишеше и за добрите стари вестници. Хауърд Маджи, за приятелите просто Мадж, започна като защитник на каузи, след което се пристрасти към войната, за да завърши като безнадежден случай, но по нищо не отстъпваше на истинските войници. Ето защо винаги бе във форма. След малко пак изгубих ховъра му от очи.
Всички мълчахме. Мълчаха и кодираните линии за свръзка. Бяхте изтощени до смърт. От всички посоки Те напредваха. С тежките си танкове, направени от подобие на хитин и реактивна течност. И с шестоъгълните си нископрелитащи машини, които като Сириус Б излъчваха бледосинкаво сияние. Бяха се подредили в нестройна редица — докъдето поглед стига.
Според получените от мен орбитални данни този нов фронт се простираше на дължина над триста километра. С напредването си Те затваряха постепенно обръча около смесените отряди, съставени от британски, френски и конгоански специални части. Войниците все още се намираха в танковете, които бяха достатъчно големи да служат и за бронетранспортьори. Уокърите контролираха пространствата между тях. Мекове от органична материя, с тънки пипала и въртящи се пистолети с огромни дула изстрелваха остри като бръснач и твърди като кокал куршуми. Уокърите създаваха най-много проблеми на нашите Жребци, както и това, че момчетата ни се опитваха да не зарязват лендроувърите си в някой окоп. Което не биваше да става в никакъв случай.
Бяхме омазани с кал от глава до пети. Всичко тънеше в кал. Единствено оръжията бяха пощадени, защото имаха специално покритие. Спинкс завъртя лендроувъра и се насочи към някакъв танк. Ако ние не ги закачахме, и те не ни закачаха. Встрани от нас, Аш, която ни следваше с другия лендроувър, вдигна във въздуха нова пелена от кал.
Видях, че приближаваме окопа, но не сметнах за нужно да дам предупреждение. Спинкс беше приклещен в джипа. В главата си широкоплещестото момче от Есекс, което с тънкото си остро лице приличаше на невестулка, имаше триизмерна топографска карта на местността. Тя беше толкова актуална, колкото позволяваха орбиталните данни, оскъдните сведения от разузнавателните мисии на Мадж и датчиците на самата машина.