Многото в името на един.
Избягаха от Касапницата на Бейл сред мъгла от стомана, кръв и магия. Стоманата на Сафи. Кръвта на другите. Магията на Ванес.
Близо до главния изход на арената се събраха със Зандър и Лев, които все още бяха следвани от по-голямата част от карторския екипаж.
— Дяволска работа — изруга Сафи, щом излязоха, защото бъркотията тук беше още по-ужасна, отколкото сечта вътре.
— Дяволска работа — съгласи се Кейдън.
Единственият път към пристанището преливаше от бягащи и биещи се хора. Два моста се бяха срутили от тежестта им, а още три бяха погълнати от пламъци.
Последната капка обаче беше водата, която обграждаше арената. Тя кипеше от кръв и движение. Крокодилите се мятаха, гърчеха и ядяха живи и мъртви наред.
— Няма как да стигнем до пристанището — извика Сафи.
Кейдън й хвърли крайно самодоволна усмивка.
— Това не е никаква пречка. — После изкрещя: — Ад-бардове! Стройте се! Останалите зад тях! Ти — посочи той императрицата, — трябват ни три щита. И да са големи.
Ванес отвърна на доволната му усмивка и вдигна ръце с все същия самоконтрол, който бележеше всяко нейно движение и магията й. Три железни щита, и то големи, се образуваха от всичкото желязо наоколо. Мечът на самата Сафи се изскубна от ръцете й и после се изви във висок до гърдите щит за Кейдън.
— Минете отзад! — изкрещя той.
Сафи се подчини.
— Разпръснете се!
Тутакси ад-бардовете оформиха триъгълник. Зандър — на върха му, Кейдън и Лев — точно зад него. После полетяха с пълен напред.
После спряха.
После щурм.
Сафи никога не бе виждала подобно нещо. Ад-бардовете работеха в пълен синхрон. Щурм. Пауза. Щурм. Пауза. И макар че малцина смелчаци нападнаха строя им отстрани и отзад, моряците бяха добре обучени.
По този начин карторците прекосиха тресавището. Времето изгуби смисъл. Движеше се от секунди и вдишвания до напъни и затишия. До замахващи мечове и ръмжащи в ушите бърни. Щурм. Пауза. Щурм. Пауза. Все напред под ведрото, безоблачно небе.
Докато накрая стигнаха пристанището.
Докато накрая стигнаха кораба.
Но не бяха единствените, които се бяха добрали до карторския катер в края на дока. По палубата му вече пълзяха моряци, а от кърмата сивокоса жена тръбеше заповеди.
Тя ги зърна още преди екипажа й. Усмихна се и неискреността й пробяга по магията на Сафи. Сетне изви глас:
— Закъсняхте, душички, корабът е мой!
Един по един мъжете се обърнаха да видят кой е дошъл. И един по един наизвадиха ножове, саби и огневещерски пищови.
Ръцете на Ванес се вдигнаха и Сафи тозчас видя накъде отиват нещата. Нова схватка, нови кръвопролития, още погубени животи.
Тогава си спомни за желанието да действа. За огъването и подчинението на света и преди да се усети, се намери пред императрицата. Пред ад-бардовете.
— Стойте!
Кахена зачака, повдигнала вежди нависоко.
— Може да минем и без това — рече Сафи.
Мерик беше мъртъв и безброй още хора, но това не означаваше, че всички днес трябваше да заминат при него.
— Вървете си — Кахена се приближи до перилата. Мечът й издрънча в бедрото й. — Нямам нищо против вас, но аз първа се качих на кораба. Сега той е мой.
— Да играем за него.
Думите й се изплъзнаха. Ох каква, каква глупост. Но пък беше неочаквано за всички.
Кейдън и Ванес се обърнаха към нея с втрещени лица.
Адмирал Кахена обаче изглеждаше предоволна. По лицето й се разля котешка усмивка и тя се подпря с една ръка на перилата.
— Не на таро — рече провлечено. — А дуел. Аз — разпери пръстите на гърдите си. — Срещу теб. Без оръжия. Само с мозък и мускули. Който излезе жив, ще задържи кораба.
— Не! — Кейдън посегна да хване Сафи. — Не!
Но беше късно. Тя вече се съгласяваше, вече кимаше и се качваше по подвижния мост.
Започни, довърши.
ТРИЙСЕТ И ОСЕМ
Едуан не можеше да откъсне очите си от нишковещата. — Край нея димът се виеше нагоре. След като огневещия го нямаше да поддържа пламъците, остана само обгорената земя и Едуан най-сетне се окопити.
С Изьолт се намираха в най-южния край на колоните, където реката течеше спокойно сред древното бойно поле.
Той се облегна на една колона и се загледа в приближаващата Изьолт. Тя беше пръснала онзи мъж. Със същата лекота, с която той укротяваше кръвта на хората, тя бе прерязала връзките на огневещия с живота. Той бе виждал и преди такава магия. Черна магия. Магия от Пустотата, като неговата. Но никога, и след хиляда години живот, той нямаше да предположи, че нишковещата…