И преди е била тук. На кораб за Азмир, докато някой превързваше раните й.
Болката избухваше ярко, безмилостно всеки път, когато иглата на Кейдън пробиваше кожата над веждата на Сафи. Ако креслото й не беше с твърда облегалка и яки поставки за ръцете, тя отдавна да беше паднала, защото, колкото и да внимаваше ад-бардът, пак я болеше, докато шиеше цепката от юмрука на Кахена.
От час Сафи стоеше в капитанската каюта. Най-напред Лев беше счупила наново носа й, а после го беше наместила. Въпреки отчаяните й опити Сафи беше вила и още много кръв изтече. Дори след цялата болка и сълзите от нея, Лев беше принудена да си тръгне с извинителна усмивка:
— Не съм сигурна, че някога пак ще изглежда както преди, домна.
Сафи беше свила рамене. Кахена беше взела всички магьоснически лекове на борда, а Сафи знаеше, че без тях ще носи белезите и гърбавия си нос до края на живота си. Това обаче хич не я безпокоеше. Не и когато имаше куп неща, за които наистина да се тревожи.
Като нишкокамъка й.
Беше спрял да мига. Изьолт пак беше в безопасност, но докога ли?
— Сбърках за тебе — проговори Кейдън и разпръсна мислите й. Това бяха първите му думи след Вдигни си главата и Затвори очи. — Във Веняса си помислих, че си безразсъдна. А също наивна и себична.
Сафи не се сдържа и го изгледа кръвнишки нагоре.
— Благодаря?
Иглата я убоде. Кейдън застина на столчето си. После въздъхна.
— Стой мирна, домна.
Сафи подсмръкна и се опита да отпусне лицето си. Той продължи:
— Смелостта ти по-рано днес, на кораба, когато се би с адмирала. Пак беше безразсъдно, но беше умно. И изобщо не беше себично. А онова, което направи в Салдоника, в хана… Сбърках за теб.
— А пък аз — измърмори Сафи, като внимаваше да не движи лицето си — не приемам този опит за извинение.
Кейдън изсумтя веднъж, почти като смях, после се наведе, за да завърже конопа над окото на Сафи. Секундите течаха, болката гърмеше в черепа й, а Сафи нямаше накъде да гледа, освен в златната верига, висяща на врата му.
Примката на ад-бардовете.
Мъжът се отдръпна.
— Не е зле. Дай ми дясната си китка.
Сафи се подчини и той я повдигна към прозореца и светлината над морето, която струеше оттам. Пръстите му се забиха силно в синините на предмишницата й.
— Ад-барде — поде Сафи.
— Хъмм? — той постави ръката й с дланта нагоре на коляното си.
После взе иглата и ново парче от конопения конец.
— Ти каза ли на императора каква съм аз? Каква е магията ми?
— Не съм — отговорът последва без колебание. Кейдън вкара конеца в иглата и медта проблесна на залеза. — Но му потвърдих онова, което вече беше чул от други източници.
— Ах!
Сафи въздъхна шумно и мускулите й се отпуснаха. Облегна се назад и загледа как Кейдън почисти дългата рана с напоен във вода парцал. Бликна нова кръв, а с нея и нова болка.
Сафи продължи да говори с усилие.
— Как разбираш каква магия имам? Какво правят ад-бардовете? Каза ми, че ако оцелеем, ще ми обясниш.
— Надявах се да забравиш — очите му се стрелнаха нагоре. — Но човек не може да изиграе веровещицата.
— Отговори на въпроса.
— Да кажем, че… — за миг той задъвка устната си. — Да кажем, че някога ад-бардовете също са били еретици. Точно като теб — тук той замълча, докато остави изцапания с кръв парцал и пак вземе иглата. — Нашите магии ни бяха отнети, домна, за наказание. Сега служим на човека, който ни ги отне. Свалим ли примката, умираме.
Сафи изохка и сви очи. Иглата я промуши, болката изригна и тя си спомни. Спомни си чичо Ерон, който си сваляше веригата, примката, само за по няколко секунди всеки път. Колкото Сафи да прочете истините му.
После винаги си я слагаше.
Тя отвори очи и видя под носа си главата на Кейдън. По челото му имаше лунички. Досега Сафи не ги бе забелязала.
— Когато носите примката, вие сте защитени от магията. Как?
— Не мога да ти издам всичките си тайни, домна. Иначе ще избягаш, а после императорът ще ни избеси до крак и този път с истинска примка.
Той се засмя, но смехът му беше примесен с тъга. Преди Сафи да го попита още нещо, пантите пропяха.
Влезе императрицата на Марсток, а жълто-кафявата й рокля изшумоля. Както всички останали, и тя беше облечена в дрехите, с които избягаха от Салдоника. Адмирал Кахена не беше оставила друго на борда, освен бъчвите с прясна вода и мебелите.