Падна тежко на земята и едва съумя да се превърти, а после се зае да изследва местността сантиметър по сантиметър. Всички знаци сочеха, че наскоро оттук беше минало номатско племе. Бяха разпънали бивак в гората и ако се съдеше по капаните, следите и разхвърляните навсякъде останки, бяха отпътували набързо.
Прекалено набързо, за да раздигнат капаните от пътя, но каквото и да ги беше подплашило, вече си беше отишло. И тъй, Изьолт събра всичко полезно, което успя да открие, и се зарадва, че не срещна никого. Не й се наложи да доказва, че и тя е номатка.
Докато тършуваше, си направи списък наум от какво има нужда. Масло за сабята ми. Точило. Повече преносими прибори за хранене. И по-голяма раница, за да побере всичко това.
Тя навлезе по-навътре в лагера, като на всяка крачка се спираше. Насочваше магията си навън и се мъчеше да долови някакви нишки или нещо живо.
Това беше първият урок, който Хабим беше набил в главата й: постоянно, постоянно да наблюдава кой я заобикаля. Понякога дори я проследяваше, за да види колко време ще й трябва, докато го забележи. Приближаваше се зад гърба й. Вадеше нож от колана си.
Първия път го усети малко преди да я нападне. Накрая нишките му го бяха издали. Но Хабим не бе очаквал това и в този момент Изьолт беше осъзнала предимството си.
Тя виждаше самата тъкан на света. Във всеки миг можеше да се оттегли в себе си и да почувства кой е наоколо. Къде какви нишки се усукват, кои хора какво изпитват и как това я засяга.
Започна да тренира усещанията си. Те натрапчиво я обзеха и накрая почти ежеминутното оттегляне в тъканта се превърна в естествен инстинкт. Обхватът й също се разшири. Колкото по-надалече стигаше, толкова по-надалече откриваше, че може да отиде.
На десетия път когато Хабим я проследи по улиците на Веняса, тя успя да го забележи цяла пресечка по-рано и да се мушне в страничка уличка, преди той да я настигне.
Днес Изьолт се движеше по същия начин в изоставения лагер. На всеки няколко удара на сърцето си опипваше тъканта на гората. Разположението на нишките.
Наблизо нямаше никой.
И тъй, малко по малко, девойката намери всичко, което й трябваше. Нещата, които й се сториха полезни и които номатите бяха изритали под камъните или скрили в тревата, тя натика в чантата си. Огневещерски кибрити, готварски шиш, керамична купа и малко точило.
Но най-хубавото й откритие беше изоставен в близкото поточе тръстиков капан. Замаяна, Изьолт го изтегли и вътре откри да се мятат три сьомги и една пъстърва. Изчисти люспите им. Изкорми ги. А сетне тръгна да намери сушинка от наближаващия дъжд.
Първото място, което откри, беше един варовиков навес и с останките от огъня под него реши, че е отличен за лагеруване. Точно навреме, защото дъждът зашиба под скалата, напоявайки мъха и увивните растения, изпълзели в тесния заслон. Мълниите падаха начесто. Присвяткваха над подгизналия лагерен огън, който Изьолт разпали наново.
Опече си едната сьомга, като гледаше разсеяно как кожата й почернява. Едва когато свали рибата от слабия огън, разбра, че си е изгубила парите. Три светкавици паднаха, докато тя умуваше как да постъпи.
Можеше да ги остави там, където и да бяха. Само че думите на Матю й зашепнаха: Няма как да знаеш какво ще те споходи, а парите са език, който всички разбират.
Добре. Ще трябва да се върне. Но първо ще си хапне сьомгата. И тя лакомо излапа крехката, апетитна, прясна риба. После сготви и изяде втората с наслада, без да бърза толкова.
Накрая пороят премина в ситен дъждец и след като сготви останалите две риби за после, тя угаси огъня и се върна обратно. Чак до мечите капани.
Чак до кръвовещия.
Няколко дълги минути Изьолт го изучава. Мъжът явно лежеше в безсъзнание, проснат по гръб насред калта. Дрехите му бяха подгизнали и окървавени. Кракът му беше накъсан на ивици.
Хиляди въпроси препуснаха през ума й. Но нямаше по-умен от заповедта: Бягай!
Тя обаче стоеше като закована. Дори не дишаше и без помощта на Сафи и нейните нишки, които да й покажат какво чувства, Изьолт можеше само да се чуди защо дробовете й се издуваха така. Защо сърцето й биеше толкова бързо.
Торбата с парите чакаше в средата на полянката. Макар че дъждът беше измил части от сцената, Изьолт видя стъпките на кръвовещия. Следите от запад, откъдето беше дошъл. Сетне следваха по-дълги и по-дълбоки крачки там, където се беше втурнал право към талерите.