ирландската си храна, прогонен от пристъпите на ураганния вятър.
Като привърши специалитета на деня, Адамсберг извади страницата от вестник, която се мачкаше във вътрешния му джоб, и я разгъна върху покривката, заинтригуван от убийството в Шилтигем, запратило го във вихъра на бурята. Жертвата, Елизабет Уинд, на двайсет и две години, била убита вероятно към полунощ, докато се прибирала с колелото си от Шилтигем към селото си, на три километра от града - маршрут, който изминавала всяка събота вечер. Тялото й било намерено в храстите на десетина метра от междуградския път. Първият оглед установил черепна травма и три прободни рани в корема, предизвикали смъртта. Девойката не била изнасилена, нито съблечена. Задържан бил един заподозрян - Бернар Ветийо, на трийсет и осем години, неженен и бездомен, открит на петстотин метра от местопрестъплението съвършено пиян и заспал край пътя. Жандармите твърдяха, че разполагат с убедителна улика срещу Ветийо, който, както сам разправял, нямал никакъв спомен от нощта на убийството.
Адамсберг прочете статията два пъти. Бавно поклати глава, загледан в светлосиния пуловер с трите дупки. Невъзможно, разбира се. Той най-добре знаеше това. Прекара ръка по хартията, поколеба се, после извади мобилния си телефон.
- Данглар?
Заместникът му се обади от „философите“, говореше с пълна уста.
- Началника на жандармерията в Шилтигем можете ли да го откриете?
Данглар знаеше наизуст имената на комисарите във всички градове на франция, но жандармерията познаваше по-малко.
- Толкова ли е спешно, колкото установяването на самоличността на Нептун?
34
- Не чак толкова, но да кажем, приблизително.
- Ще ви се обадя след четвърт час.
- Не забравяйте и да попришпорите техника.
Адамсберг допиваше двойното си кафе, което не
можеше да се мери с кафето на кравата-хранителни-ца, когато се обади заместникът му.
- Майор Тиери Трабелман. Имате ли нещо за писане?
Адамсберг записа номера върху хартиената покривка. Изчака старият стенен часовник на „Храстчето“ да удари два часа и позвъни в жандармерията в Шил-тигем. Майор Трабелман се държа относително сдържано. Бе чувал за комисаря Адамсберг и добри, и лоши неща, та се колебаеше какво поведение да възприеме.
- Нямам намерение да ви отнемам случая, майор Трабелман - веднага го увери Адамсберг.
- Всички казват така, а после става друго. Жандармерията свършва мръсната работа, а щом стане интересно, се намесва полицията.
- Трябва ми само едно потвърждение.
- Pie знам какво ви се върти в главата, господин комисар, но трябва да знаете, че нашият човек е заловен.
- Бернар Ветийо?
- Да, и имаме доказателства. Намерихме оръжието на пет метра от жертвата, захвърлено в тревата. И точно съответстващо на раните. И с отпечатъците на Ветийо по дръжката. Чисто и просто.
Чисто и просто. Толкова лесно се бе оказало. Адамсберг се запита за миг дали да продължи, или да се откаже.
- Обаче Ветийо отрича - подхвана той.
- Когато момчетата са го прибрали, още е бил кьор-кютук пиян. Не можел да се държи на краката си. Това, че отрича, е без всякакво значение, тъй като не си спомня нищо, освен че се е нарязал като краставица.
35
- Има ли досие? Други нападения?
- Няма. Обаче всяко нещо си има начало.
- В статията се говори за три прободни рани. С нож ли са нанесени?
- С шило.
Адамсберг помълча, после каза:
- Доста необичайно.
- Не толкова. Тези скитници мъкнат със себе си какво ли не. Шилото служи за отваряне на консерви, на ключалки. Не го мислете, господин комисар, гарантирам ви, че сме заловили когото трябва.
- Още нещо, майоре - бързо каза Адамсберг, който усещаше, че Трабелман губи търпение. - Шилото ново ли е?
Настана неловко мълчание.
- От къде знаете? - попита 3 рабелман подозрително.
- Ново е, така ли?
- Така. Какво значение има?
Адамсберг постави ръка на челото си и се взря в снимката във вестника.
- Бъдете така добър, Трабелман, изпратете ми снимки от трупа и от раните в едър план.
- И защо да го правя?
- Защото ви моля най-учтиво.
- Чисто и просто?
- Няма да ви отнема случая - повтори Адамсберг. -Имате думата ми.
- Какво ви безпокои?
- Един детски спомен.
- Добре тогава - каза Г рабелман, внезапно станал почтителен и доверчив, сякаш детските спомени бяха свят мотив и неоспорим „Сезам-отвори-се“.
36
VII
Специалистът, който не идваше, най-сетне бе стигнал до местоназначението си, както и четирите снимки на майор Трабелман. На едната ясно се виждаха раните на младата жертва, снимани точно отгоре. Адамсберг вече добре се справяше с електронната си кутия, но не знаеше как да увеличи образите без помощта на Данглар.