- Какво е това? - промърмори капитанът, като седна на мястото на Адамсберг, за да поеме командването на машината.
- Нептун - отвърна Адамсберг с полуусмивка. - Белязал със скиптъра си синевата на вълните.
- Ама какво е това? - повтори Данглар.
- Все ми задавате въпроси, а после не харесвате отговорите ми.
- Обичам да знам с какво се занимавам - обясни Данглар.
- Трите дупки от Шилтигем, направени от тризъбеца.
- На Нептун? Това фикс-идея ли е?
- Това е убийство. Девойка, намушкана три пъти с шило.
- Трабелман ли ни ги праща? Да не са му отнели случая?
- Ни най-малко.
- Тогава?
- Тогава не знам. И нищо няма да знам, преди да видя увеличението.
Данглар смръщи вежди и се зае да сканира образите. Мразеше това „Не знам“, една от онези най-често повтарящи се фрази на комисаря, които многократно го бяха повеждали по неясни пътища, понякога стига -
37
щи до истински тресавища. Данглар, за когото фразата бе подстъп към блатата на мисълта, често се бе опасявал, че някой ден Адамсберг ще затъне в тях целия.
- Четох, че са заловили някакъв тип - уточни Данглар.
- Да. С оръжието на престъплението и отпечатъците му.
- И кое не е в ред?
- Един детски спомен.
На Данглар този отговор не оказа успокоителното въздействие, което бе произвел върху Трабелман. Напротив, капитанът усети, че тревогата му се засилва. Той увеличи максимално образа и даде команда за разпечатване. Адамсберг наблюдаваше листа, който излизаше на пресекулки от принтера. Хвана го за единия ъгъл, размаха го във въздуха, за да го изсуши, после запали лампата и го заразглежда. Данглар с недоумение видя как комисарят грабва една дълга линия, мери в едната посока, после в другата, прекарва една черта, отбелязва с точка центъра на кървавите перфорации, прекарва друга, успоредна черта, пак мери. Накрая Адамсберг захвърли линията и закрачи из стаята със снимката в ръка. Когато се обърна, Данглар прочете по лицето му нещо като учудена мъка. Бе виждал хиляди пъти тази банална емоция, но за пръв път я срещаше върху флегматичната физиономия на Адамсберг.
Комисарят извади от шкафа нова папка, постави вътре страницата от вестника и скромния си комплект снимки и прилежно написа отгоре й Тризъбец № 9 с въпросителна накрая. Налагаше се да отиде до Страсбург, за да види тялото. А това щеше да забави спешните постъпки, които трябваше да се направят във връзка със стажа в Квебек. Реши да ги повери на Ретанкур, която и бездруго по отношение на този проект водеше с едно рамо.
38
- Придружете ме до вкъщи, Данглар. Ако не видите, няма да разберете.
Данглар мина през кабинета си, за да вземе голямата си чанта от черна кожа, която му придаваше вид на учител в английски колеж, а понякога и на цивилен свещеник, и последва Адамсберг в Съборната зала където комисарят спря да поговори с Ретанкур.
Бих искал да ви видя, преди да си тръгнете - каза той - Ще трябва да ми помогнете.
- Няма проблем - отвърна Ретанкур, като едва вдигна поглед от папките си. - Дежурна съм до полунощ.
- Чудесно. До довечера.
Адамсберг беше вече излязъл от залата, когато чу просташкия смях на сержант фавр, после и дрезгавия
МУ ГЛаС' НЧ „ СФА
- Трябвало да му помогне - хилеше се фавр.
я великата вечер, Ретанкур, ще му помогнете да си набере виолетки. Шефът идва от Пиренеите и няма равен в катеренето на планини. Истински покорител
на невъзможните върхове.
- Момент, Данглар - каза Адамсберг, като задържа заместника си.
Върна се в залата, следван от Данглар, и се отправи право към бюрото на фавр. Внезапно бе настъпила пъл-на тишина. Адамсберг сграбчи металната маса за кра й и силно я блъсна. Тя се преобърна с грохот заедно със струпаните отгоре й книжа, доклади и диапозитиви, които се разпръснаха по пода. Фавр замръзна с чашата кафе в ръка. Адамсберг замахна със стола и събори и сержанта, и кафето му, което се разля върху ризатаi му. - Взимате си думите назад, фавр. Извинения р
каяние. Чакам.
Олеле майко, каза си Данглар, потърка очите си и
се взря в напрегнатото тяло на Адамсберг. За дваt д бе видял у комисаря повече нови емоции, отколкото през години сътрудничество.
39
- Чакам - повтори Адамсберг.
Фавр се подпря на лакти, за да си възвърне част от достойнството пред колегите, които сега крадешком се приближаваха към епицентъра на битката. Само Ретанкур, мишената на остроумията на фавр, не бе помръднала. Обаче вече не се занимаваше с папките си.
- Какво да си взимам назад? - изрева фавр. - Истината? Какво казах? Че ви бива в катеренето. Да не би да не е вярно?