- Чакам, фавр - повтори Адамсберг.
- Я вървете на майната си! - отвърна фавр, който започваше да се надига.
Адамсберг изтръгна черната чанта от ръцете на Данглар, извади оттам една пълна бутилка и я удари в металния крак на масата. Парчета стъкло и пръски вино полетяха из помещението. Комисарят пристъпи към фавр със счупената бутилка в ръка. Данглар понечи да го дръпне назад, но фавр бе извадил револвера си и го бе насочил към Адамсберг. Поразени, членовете на Бригадата стояха като вкопани и не сваляха поглед от сержанта, осмелил се да насочи оръжието си срещу главния комисар. Не сваляха поглед и от комисаря, когото за една година бяха виждали раздразнен само два пъти, а и тогава раздразнението му бе изчезвало така бързо, както се бе появявало. Всеки търсеше начин да предотврати сблъсъка, всеки се надяваше, че Адамсберг ще възвърне обичайното си безгрижие, ще остави бутилката на пода, ще свие рамене и ще се отдалечи.
- Прибери тъпото си оръжие на тъпо ченге! - изсъска Адамсберг.
Фавр презрително захвърли револвера и Адамсберг понаведе бутилката. Изпитваше неприятното усещане за нещо прекалено, беглата увереност, че ситуацията е гротескна, като не знаеше кой допринася повече за това, той или фавр. Отпусна пръсти и остави бу-
40
тил ката. Сержантът се изправи, сграбчи настръхналото гърло на бутилката и с яростно движение го запрати към комисаря, раздирайки лявата му ръка като с нож.
Хванаха фавр и го принудиха да седне на един стол. После погледите се насочиха към комисаря - всеки очакваше присъдата му в нововъзникналата ситуация. Адамсберг спря с жест Есталер, който вдигаше телефона.
- Раната не е дълбока, Есталер - каза той с вече спокоен глас, свил ръка пред гърдите си. - Повикайте патолога, той ще се справи.
Направи знак на Мордан и му подаде счупената бутилка.
- Сложете я в пластмасов плик, Мордан. Веществено доказателство за проявата на насилие от моя страна. Опит за сплашване на един от подчинените ми. Приберете неговия магнум и гърлото на бутилката, доказателство за опит за нападение, без намерение да...
Адамсберг приглади косите си, търсейки думата.
- Напротив! - изрева фавр.
- Млък! - извика му Поел. - Не утежнявай случая си, вече направи достатъчно глупости.
Адамсберг му хвърли учуден поглед. Обикновено Поел подкрепяше с усмивка мръсните шегички на колегата си. Сега обаче между снизходителността на Но-ел и грубостта на фавр се бе разтворила пропаст.
- Без намерение да нанесе тежка телесна повреда -продължи Адамсберг, като направи знак на Жюстен Да записва. - Причина за конфликта - обиди, нанесени от сержант Жозеф фавр на лейтенант Виолет Ретанкур.
Адамсберг вдигна глава и преброи оперативните работници, събрани в залата.
- Дванайсет свидетели - добави той.
Воазне го бе сложил да седне, оголил бе ръката му и му даваше първа помощ.
41
- Развитие на конфликта - подзе Адамсберг уморено. - Мъмрене от страна на висшестоящия, материални щети и сплашване без удари по тялото на сержант фавр и без заплахи за физическата му цялост.
Адамсберг стисна зъби, докато Воазне затискаше с тампон раната, за да спре кървенето.
- Употреба на служебно оръжие и на остър предмет от страна на сержанта, леко нараняване чрез парче стъкло. Знаете продължението, довършете доклада без мен и го изпратете в полицията на полициите. Не забравяйте да направите снимки на помещението.
Жюстен стана и се приближи до комисаря.
- Какво ще правим с бутилката вино? - прошепна той. - Казват, че сте я извадили от чантата на Данглар.
- Казват, че съм я взел от ей тази маса.
- По каква причина в службата присъства бяло вино в три и половина през деня?
- Почерпка на обяд - предложи Адамсберг - за отбелязване на заминаването за Квебек.
- А, да - каза Жюстен с облекчение. - Много добра идея.
-Ас фавр какво да правим? - попита Ноел.
- Временно освобождаване от поста и отнемане на оръжието. Съдията ще реши дали от негова страна е имало нападение или законна самоотбрана. Ще видим, като се върнем.
Адамсберг се изправи, облягайки се на ръката на Воазне.
- Внимавайте - каза Воазне. - Загубили сте много кръв.
- Не се безпокойте, Воазне. Отивам при патолога.
Н той напусна Бригадата, подкрепян от Данглар,
като остави подчинените си изумени, неспособни да съберат мислите си и да отсъдят кой прав, кой крив.
42
VIII
Адамсберг се прибра вкъщи с превързана ръка, натъпкан с антибиотиците и обезболяващите, които съдебният лекар Ромен насила го бе накарал да изгълта, след като направи шест шева на раната.
От местната упойка лявата му ръка беше станала безчувствена. Несръчно отвори гардероба в спалнята си и извика Данглар на помощ, за да извади картонена кутия с архивни материали, тикната най-долу до един-два чифта стари обувки. Данглар постави кутията на една ниска масичка и двамата мъже седнаха от двете йстрани.