- Но не и неговите.
- Чии неговите?
Санкартие се обърна към Данглар, смръщил вежди над добряшките си очи.
- Не е ли на течение? - попита той. - Оставил си го да се хапе отвътре?
- Нищо не можех да кажа, преди да бъда сигурен. Не обичам да давам напразни надежди.
- Ама снощи, Христосе! Можеше да му кажеш.
379
- Снощи имахме проблеми.
- А тази сутрин?
- Добре де, оставих го да се хапе. Осем часа.
- Не си добър френд ти - изръмжа Санкартие. -Защо си го направил туй?
- За да знае какво е преживял Рафаел. Ужаса от себе си, изгнанието и забранения свят.Трябваше да го направя. Осем часа, Санкартие, не е кой знае колко, за да настигне брат си.
Санкартие се обърна към Адамсберг и тропна по масата с кутията с пробите.
- Космите на твоя дявол - каза той. - Които се въргаляха в шестте кубически метра изгнили листа.
Адамсберг внезапно разбра, че Санкартие е на път да го изтегли към повърхността и към свободния въздух, вън от инертната тиня на езерото Пинк. И че е изпълнявал заповедите на Данглар, а не на Лалиберте.
- Хич не беше лесно - каза Санкартие, - защото трябваше всичко да правя в извънработно време. Вечер, през нощта, призори. И без да ме пипне босът. Твоят капитан беше неспокоен като бълха, не можеше да я преглътне тази история с омекналите крака след клона. Отидох да се уверя на пътеката и да намеря мястото, където си се халосал. Тръгнах като теб от „Шлюза“ и вървях колкото ти си вървял. Огледах стотина метра. Намерих счупени клонки и отместени камъни точно срещу пътеката. Момчетата бяха вдигнали лагера, ама имаше кленови фиданки.
- Беше близо до пътеката - каза Адамсберг със затаен дъх.
Бе скръстил ръце и впил пръсти в маншетите си, съсредоточил в думите на сержанта цялото внимание, на което бе способен.
- Ами да ти кажа, френд, нямаше нисък клон наоколо. Не е бил клон, дето те е фраснал по главата. След което твоят капитан ме изпрати да търся пазача
380
на обекта. Той беше единственият възможен свидетел, разбираш ли го туй?
- Разбирам го туй, ама намери ли го? - попита Адамсберг, чиито почти сковани устни с мъка произнасяха думите.
Данглар спря келнера и поръча вода, кафе, оира и кифли.
- Христосе, туй беше най-трудното. Направих се на болен, за да изляза от жандармерията и да отида да питам в общинската служба. Ама къде ти! Наложи се да се разкарам чак до Монреал, за да открия името на предприятието. Мога да ти кажа, че на Лалиберте м\ беше дошло до шия с моите болести. А и твоят капитан, дето ме тормозеше по телефона. Открих името на пазача. Беше отишъл на друг обект, по горното течение на Утауе. Поисках още отпуска, за да отида дотам, и този път бях сигурен, че на боса ще му се
скъса големия нерв.
- И намерихте ли пазача? - попита Адамсберг, като изпи на един дъх чаша вода.
- Хич да не се безпокоиш, пипнах го за ревера в пикапа му. Ама не беше лесно да го накарам да се разговори. Правеше ми се на важен и ми сипеше вре-ли-некипели на килограм. Тогава аз му отпуснах края и го заплаших, че ще го вкарам на горещо, ако продължава да ме прави на глупак с глупостите си. Отказ да сътрудничи и прикриване на доказателства. Срам ме е да разправям нататъка, Адриен. Не можеш
ли ти да му го кажеш туй?
- В неделя вечерта пазачът, Жан-Жил Боавеню подзе Данглар, - видял някакъв човек, който чакал долу на пътеката. Взел бинокъла си и започнал да го
наблюдава.
- Да го наблюдава?
- Боавеню бил сигурен, че човека е хомо и че чака своя френд - обясни Санкартие. - Нали знаеш, че пътеката е място за срещи?
381
- Да. Пазачът ме беше питал дали и аз съм хомо.
- Голям интерес е проявявал към този въпрос - продължи Данглар. - Та значи лепнал се бил на прозореца. Идеален свидетел, изключително внимателен. Бил очарован, когато чул да се приближава друг мъж. Виждал прекрасно всичко през бинокъла. Обаче нещата не се развили както се надявал.
- Откъде знаеше, че е било през нощта на двайсет и шести?
- Защото било неделя и бил бесен на другия пазач, който не се явил на работа. Видял първия мъж, висок тип с бели коси, да удря другия по главата с един клон. Другият, вие, господин комисар, се свлякъл на земята. Боавеню замрял. Високият имал зъл вид, а той не държал да се намесва в семейни кавги. Но продължил да гледа.
- Проснат по корем на седалката.
- Именно. Мислел, надявал се, че ще стане свидетел на изнасилване на зашеметената жертва.
- Разбираш ли го туй? - каза Санкартие с пламнали бузи.
- И наистина, високият смъкнал шала на падналия и разтворил сакото му. Боавеню съвсем се слепил с бинокъла и с прозореца. Високият хванал двете ви ръце и ги притиснал върху нещо. Върху каиш, каза Боавеню.