- Колана - каза Санкартие.
- Колана. Но разсъбличането и опипването спрели дотам. Високият забил една игла във врата ви, Боавеню е сигурен. Видял го да я вади от джоба си и да регулира налягането.
- Омекналите крака - каза Адамсберг.
- Казах ви, че това ме човъркаше - каза Данглар, като се наведе към него. - До клона сте вървели нормално, залитайки. А като сте се събудили, краката не са ви държали. На другия ден - също. Смесването на
382
питиета и последствията му наизуст ги знам. Безпа-метството не е задължително, а колкото до омекналите крака, това пък съвсем не се връзва. Трябваше да има още нещо.
- В неговата си книга - уточни Санкартие и продължи: - После старият се надигнал и те оставил на земята. Боавеню искал да се намеси още като видял спринцовката. Не е той бъзливец, нали е пазач. Обаче не могъл. Ще му кажеш ли защо, Адриен?
- Защото бил блокиран в краката - обясни Данглар. - Бил се подготвил за спектакъла, като смъкнал работния си комбинезон до глезените.
- Боавеню го беше срам да го разкаже туй - добави Санкартие. - Докато си вдигне комбинезона, стария се бил омел от пътеката. Теб те заварил припаднал и с окървавено лице. Довлякъл те до пикапа, вкарал те вътре и те завил с едно одеяло. И зачакал.
- Защо? Защо не е предупредил ченгетата?
- Не искал да го питат защо не се е намесил. Нямало начин да каже истината, тя не била за казване. А ако излъже и рече, че се е напикал от страх или че е спал, щял да си загуби работата. Не назначават пазачи, за да треперят от шубе или да спят като зимни мечки. Предпочел да си затвори човката и да те качи в пикапа.
- Можел е да ме остави там и да си измие ръцете.
- Пред закона. Но в неговата си книга пишело, че Бог здравата ще се разгневи, ако остави човека да умре, и искал да поправи гафа си. С онзи мраз тогава можеше да замръзнеш като лед. Решил да види как си с цицината на челото и спринцовката във врата. Да разбере дали е приспивателно или отрова. Лесно щял да види. Ако тръгнело на лошо, щял да извика ченгетата. Наблюдавал те повече от два часа и тъй като ти си спал и пулсът ти е бил равномерен, той се успокоил. Когато си започнал да даваш признаци, че ще се събудиш, подкарал пикапа, свърнал по велоси-
383
педната алея и те оставил в края на пътя. Знаел, че идваш оттам, познавал те.
- Защо ме е пренесъл?
- Казал си, че в твоето състояние няма да можеш да извървиш пътеката и че като нищо ще паднеш в ледената Утауе.
- Добър френд - каза Адамсберг.
- Беше останала една капка засъхнала кръв на зад-ната седалка на пикапа му. Взех една проба, познаваш методите. Пазачът не лъжеше, наистина беше твоята ДНК. Сравних я с...
Санкартие се запъна.
- Със спермата - довърши Данглар. - Така че между единайсет и един и половина през нощта не сте били на пътеката. Били сте в пикапа на Жан-Жил Боавеню.
- А преди? - попита Адамсберг, търкайки студените си ръце. - Между десет и половина и единайсет?
- В десет и петнайсет си напуснал „Шлюза“ - каза Санкартие. - В и половина си поел по пътеката. Не си могъл да стигнеш до обекта, нито до тризъбеца преди единайсет, когато Боавеню те е видял да се задаваш. И не си вземал вилата. Не е липсвал никакъв инструмент. Съдията си е имал оръжие.
- Купено в Хъл?
- Точно. Проследихме го. Сартона го е купил.
- В раните имаше пръст.
- Бавен ти е реотанът таз сутрин - каза Санкартие усмихнато. - То е, щото още не смееш да повярваш. Твоят дявол е зашеметил девойката на камъка на Шанплен. Дал й е среща от твое име и я е чакал. Ударил я е изотзад, после я е влачил десетина метра до езерцето. Преди да я промуши, счупил леда, а езерото било пълно с листа и кал. Това е зацапало зъбците.
- И е убил Ноела - прошепна Адамсберг.
- Доста преди единайсет часа, може би преди десет часа. Знаел е към колко часа тръгваш по пътеката.
384
Свалил е колана й, после е избутал тялото във водата. След което те е фраснал.
- Защо не по-близо до тялото?
- Било е прекалено рисковано. Можело е да мине някой и да се разприказва. Откъм обекта е имало големи дървета, можел да се скрие там. Цапнал те е по челото, дрогирал те е и е оставил колана до теб. Капитанът се сети за космите. Защото нищо не доказваше, че е бил съдията, не е ли тъй? Данглар се надяваше да му е паднал някой косъм на няколкото метра, които разделят камъка на Шанплен и езерцето, докато е влачил тялото. Може да се е спирал, за да си поеме дъх, да е прекарал ръка по черепа си. Прегледахме пръстта на пет сантиметра дълбочина. Почвата беше замръзнала. Имаше вероятност космите да са се разпръснали в леда. Така ми се наложи да преобърна шест кубични метра листа и клонки. А тука - каза Санкартие, като посочи кутията, - тука изглежда и ти имаш няколко косъма от съдията.