- Намерени в имението „Замъка“, да. По дяволите, Данглар, Микаел ли ги е взел? Бях скрил пликчето вкъщи. В кухнята, в долапа с напитките.
- Прибрах пликчето заедно с документите за Рафаел. Микаел не знаеше, че съществува, и не го е взимал.
- Какво сте търсили в долапа?
- Търсех нещо, което да ми помогне да размисля.
Комисарят кимна утвърдително, доволен, че капитанът е намерил хвойновата си ракия.
- Оставил е и палтото си у вас - добави Данглар. -Открих два косъма на яката, докато спяхте.
- Да не би да сте го хвърлили? Черното му палто?
- Защо? Държите ли на него?
- Не знам. Възможно е.
- Бих предпочел да държа демона, а не парцалите му.
385
- Данглар, той защо ме обвини в убийството?
- За да ви накара да страдате. И главно, за да приемете да се застреляте.
Адамсберг поклати глава. Извратеният ум на дявола. Обърна се към сержанта.
- Шестте кубика, Санкартие, нали не си ги прера-вял сам?
- От тоз момент нататък предупредих Лалиберте Имах свидетелството на пазача и ДНК-то на капката кръв. Христосе, щеше да се задуши от яд, когато му разказах как съм го лъготил за болестите ми. Мога дълго да те уверявам какво конско ми чете. Дори ме обвини, че съм ти бил съучастник и съм ти помогнал да вдигнеш гугутките. Трябва да ти кажа, че направо си бях натикал главата в торбата. Но го вразумих и успях да го накарам да намали децибелите. Защото за шефа, нали знаеш, най-важно е усърдието. Тъй че накрая се охлади и загря, че нещо куцукаше. Изведнъж се завъртя на сто и осемдесет градуса и разреши да се вземат проби. И отмени обвинението.
Адамсберг гледаше ту Данглар, ту Санкартие. Двама мъже, които плътно бяха стояли зад гърба му.
- Не си търси думите - каза Санкартие. - Отървал си се на много тънък косъм.
Колата мъчително си проправяше път в задръстването на входа на Париж. Адамсберг седеше отзад, почти легнал на седалката, с глава, опряна в прозореца, с присвити очи, загледан в познатия пейзаж навън, загледан в тила на двамата мъже, които го бяха измъкнали от батака. Изненадата и успокоението бяха толкова големи, че го налягаше непреодолима умора.
- Не мога да повярвам, че си я разгадал таз история с ма-джонга - каза му Санкартие. - Лалиберте се шашна, каза, че си нямаш еша. Ще го чуеш следобед.
- Ще дойде ли?
386
- Нормално е да не можеш да го търпиш, но вдругиден е повишението на твоя капитан. Шефът ти Брезийон е поканил главния, един вид за да се сдобрят.
Адамсберг с мъка осъзна, че ако иска, може още същия ден да влезе в Бригадата. Да отиде дотам без ушанката си, да бутне вратата, да каже „добър ден“. Да се ръкува с колегите. Да седне на парапета край Сена.
- Търся начин да ти се отблагодаря, Санкартие, но не намирам.
- Не се безпокой, вече си благодарил. Лалиберте ме назначи за инспектор. Заради твоята разпивка.
- Обаче съдията се изпари - мрачно каза Данглар.
- Ще го осъдят задочно - каза Адамсберг. - Ветийо ще излезе от затвора и другите също. В края на краищата това е най-важното.
- Не - каза Данглар, като поклати глава. - Остава четиринайсетата жертва.
Адамсберг се изправи и опря лакти на облегалките на предните седалки. От Санкартие се носеше ухание на бадемово мляко.
- Четиринайсетата жертва съм я пипнал за топките - усмихна се комисарят.
Данглар го изгледа в огледалото. Първата истинска усмивка от шест седмици насам, установи той.
- Последната фигура - обясни Адамсберг - е най-важният елемент. Без нея нищо не е направено, нищо не е изиграно и нищо няма смисъл. Тя определя победата на ръката от оньори, тя изнася на гърба си цялата игра.
- Логично - съгласи се Данглар.
- И тази най-важна и най-ценна фигура ще е бял дракон. Но във висша степен важен бял дракон, оньор на оньорите. Мълнията, гръмотевицата, бялата светлина. Ще бъде самият той, Данглар. Щом изпълни мисията си, Тризъбеца ще се присъедини към баща си и майка си в съвършена тройка.
387
- Ще се прободе с вила? - намръщи се Данглар.
- Не. Естествената му смърт ще увенчае ръката. Има го в записа ви, Данглар. Дори в затвора, дори в гроба последната фигура няма да ми избяга.
- Но нали е длъжен да убива жертвите си с проклетия тризъбец - възрази Данглар.
- Не и в този случай, защото съдията е тризъбецът.
Адамсберг се облегна назад и внезапно заспа. Санкартие му хвърли учуден поглед.
- Често ли му се случва да заспива като пън?
- Когато му е скучно или когато е развълнуван -обясни Данглар.
388
LXIII
Адамсберг поздрави двамата непознати полицаи, които пазеха на площадката на Камий, и им показа картата си. Беше все още на името на Дьони .ГТамп-роа.