- С боса ти си говорехме за пробите. Лабораторията ви е работила извънредно, за да приключи тази вечер. Космите са същите, мен. На твоя дявол са. Не щях да вярвам, обаче ти си бил в здравия си разум. Страхотен джоб си свършил.
Стъписан от фамилиарността на Лалиберте, Брезийон, който изглеждаше твърде старомоден в униформата си, сковано стисна ръката на Адамсберг.
392
- Радвам се да ви видя жив, господин комисар.
- Ама добре ме преметна, като се изсули като връв -прекъсна го Лалиберте и здраво разтърси Адамсберг.
- Ще ти го кажа, без да заобикалям - бесен ти бях.
- Представям си, Орел.
- Ама не се безпокой за туй, вече не ти се сърдя. Райт? Само така можеше да държиш греблата. Бива си те за човек, дето хвърчи над облаците.
- Господин комисар - намеси се Брезийон, - фавр е преместен в Сент Етиен и е под наблюдение. За вас няма последствия, представих нещата като обикновена заплаха. Но не мисля, че е било така. Съдията вече ви е бил обсебил. Лъжа ли се?
- Не.
- Така че за в бъдеще внимавайте. Предупреждавам ви.
Лалиберте прегърна Брезийон през раменете.
- Не се безпокой за туй - каза той. - Не може да има друг дявол като твоя демон.
Смутен, дивизионният комисар се измъкна изпод едрите лапи на главния суперинтендант и се извини -естрадата го очакваше.
- Скучен е като смъртта твоя бос - прокоментира Лалиберте и сви устни. - Говори като някоя дебела книга и стои като да е глътнал бастун. Винаги ли е такъв?
- Не. Понякога гаси цигарата си с палец.
Приближи се Трабелман с решителен вид.
- Краят на детския ви спомен - каза майорът, като му стисна ръката. - Случва се и принцовете да издишват огън.
- Черните принцове.
- Черните принцове, чисто и просто.
- Благодаря, че дойдохте, Трабелман.
- Съжалявам за Страсбургската катедрала. Явно съм грешал.
- Не трябва да съжалявате. Тя беше с мен през цялото пътешествие.
393
Мислено оглеждайки катедралата, Адамсберг забеляза, че менажерията се е изпарила, включително от камбанарията, високите прозорци, малките прозорчета и вратата. Животните се бяха прибрали по обичайните си бърлоги - Неси в своя Лох, драконите в приказките, лабрадорите във фантазмите, рибите в розовото си езеро, шефът на гъските в Утауе, третината от майора в кабинета си. Катедралата отново се бе превърнала в бисер на готическото изкуство и сво-бодно се извисяваше в облаците, много по-високо от самия него.
- Сто четирийсет и два метра - каза Трабелман, като си взе чаша шампанско. - Никой не може да достигне тази височина. Нито вие, нито аз.
И Трабелман избухна в смях.
- Освен в приказките - отбеляза Адамсберг.
- Естествено, господин комисар, естествено.
След речите и връчването на значката Съборната зала закънтя от поздравления, разговори, гласове и викове, засилени от шампанското. Адамсберг поздрави двайсет и шестимата от Бригадата, които след бягството му до един бяха чакали развръзката със затаен дъх, без никой от тях да кривне към обвинението. Чу гласа на Клемантин, около която се бяха скупчили сержант Гардон, Жозет, Ретанкур - следвана по петите от Есталер - и Данглар, който следеше нивото в чашите, за да ги напълни при най-малкия признак за дефицит.
- Аз като казвах, че този фантом си го бива, не бях ли права? Значи вие, моето момиче - обърна се Клемантин към Ретанкур, - сте го изнесли под полата си под носа на ченгетата, а? Колцина бяха?
- Трима, на шест квадратни метра.
- Уха! Ама човек като него можеш го вдигна като перце. Винаги съм казвала, че най-простите идеи са често най-добрите.
394
Адамсберг се усмихна и отиде при Санкартие.
- Христосе, колко ми е драго да видя това - каза Санкартие. - Всички са се издокарали като за парад. А ти си като влязъл в кутийка. Какви са тез сребърни листа на еполетите ти?"'
- Не са кленови. Дъб и маслина.
- И какво значат?
- Мъдрост и мир.
- Да не се докачиш, ама не мисля, че ти отиват. Вдъхновение по щеше да ти отива. И не го казвам, за да те лъскам. Само че няма листа, дето могат да го изобразят туй.
Санкартие старателно присви добряшките си очи и затърси символ на вдъхновението.
- Тревата - предложи Адамсберг. - Какво ще кажеш за тревата?
- Или слънчогледа? Обаче ще е тъпо на раменете
на ченге.
- Моята интуиция понякога е истински боклук. Плевел.
- Възможно ли е туй?
- Възможно е много туй. Случва се дори да си пре-щипе пръстите във вратата. Имам петмесечен син, Санкартие, и научих за това преди три дни.
- Христосе, да не си изпуснал кораба?
- Напълно.
- Тя ли те изрита?
- Не, аз.
- Не беше вече в любов?
- Бях. Не знам.
- Ама ходеше по момичета.