-Да.
- Значи си кръшкал и на мацето му е било мъчно?
-Да-
- А в един момент си се чупил без много приказки?
- Не знаеш колко си прав.
395
- Затуй ли се надрънка онази вечер в „Шлюза“?
- И за туй.
Санкартие изпи шампанското си на екс.
- Не го взимай лично, ама щом ти е тъжно, значи нещо си заплел конците. Следиш ли ме?
- По петите.
- Не съм врачка, но бих ти казал да си вземеш логиката в две ръце и да си светнеш фаровете.
Адамсберг поклати глава.
- Тя ме гледа от много далеч и гледа на мен като на опасност.
- Е, ако ти е по вкуса да й спечелиш доверието, можеш да опиташ.
-Как?
- Ами като на онзи обект. Режат мъртвите дънери и садят фиданки.
-Как?
- Както ти казвам. Режат мъртвите дънери и садят фиданки.
Санкартие нарисува с пръст няколко кръга на слепоочието си, за да подскаже, че операцията се нуждае от размисъл.
- Сядай му отгоре и се завърти? - усмихна се Адамсберг.
- Именно, френд.
Рафаел и брат му се прибраха пеш в два часа през нощта. Крачеха в пълен синхрон.
- Отивам на село, Жан-Батист.
- И аз ще дойда. Брезийон ми даде една седмица принудителен отпуск. Изглежда съм изваден от равновесие.
- Мислиш ли, че хлапетата все още взривяват жаби горе до коритото?
- Без съмнение, Рафаел.
396
L.XV
Осмяната бивши командировани в Квебек придружиха Лалиберте и Санкартие до Роаси, откъдето трябваше да отлетят за Монреал в 16,50. През последните седем седмици Адамсберг се озоваваше на това летище за шести път, всеки път в различно разположение на духа. Почти се учуди, когато в групата под таблото за полетите не видя Жан-Пиер Емил Роже фьойе. Свестен тип беше този Жан-Пиер, с удоволствие би му стиснал ръката.
Отдалечи се на няколко метра от групата със Санкартие, който искаше да му подари специалното си сако срещу лошо време с дванайсет джоба.
- Обаче внимавай - обясни Санкартие. - Двулич-но е. Откъм черното си добре защитен. Снегът и водата се стичат отгоре ти, без да ги усетиш. А откъм синьото пак се виждаш добре на снега, ама не е непромокаемо. Можеш да се намокриш. Така че според настроението - веднъж слагаш едното лице, друг път - другото. Не го вземай лично, ама то е като в живота.
Адамсберг прекара ръка през късата си коса.
- Разбирам - кимна той.
- Вземи го - каза Санкартие, докато тикаше сакото в ръцете на Адамсберг. - Така няма да ме забравиш.
- Няма такава опасност - прошепна Адамсберг.
Санкартие го потупа по рамото.
- Запали си фаровете, грабвай ските и давай по следите, френд,- Предай поздравите ми на катеричката.
- Христосе, значи си го забелязал? Жералд?
- Така ли се казва?
397
Да. f Тощем се сгушва в дупката под водосточната тръба. Хитро, а? А през деня иска да ни услужи. Знаеш ли, че преживя голяма мъка?
- Не знам. И аз бях в дупка.
- Забеляза ли, че движеше заедно с една блондинка?
- Разбира се.
- Е, значи по едно време блондинката си вдигна наковалнята. Жералд се скапа, през целия ден не излизаше от дупката. Вечер вкъщи аз му белех лешници, а на сутринта ги поставях до тръбата. След три дни се предаде и дойде да се нахрани. Босът здравата се разсмърдя. Кой бил тоз тъпанар, дето носел лешници на Жералд. Аз си затраях, щото и без туй ме ругаеше заради тебе.
- А сега?
- Не остана закотвен дълго. Върна се на работа, а блондинката и тя се върна.
- Същата ли?
- А, не знам. Катеричките не е лесно да ги различиш. Освен Жералд. Него ще го позная сред хиляда А ти?
- Мисля, че и аз.
Санкартие отново го потупа по рамото и Адамсберг със съжаление го остави да се отправи към вратата на залата.
- Ще дойдеш ли пак? - попита го Лалиберте, като мощно му стисна ръката. - Длъжник съм ти и имам вкус да ти го кажа. Чувствай се като у дома си, ела пак да видиш червените листа и пътеката. Сега вече не е някаква прокълната пътека и можеш да й стъпиш отгоре по никое време.
Лалиберте задържа ръката на Адамсберг в желяз-ната си десница. През погледа на главния, в който комисарят досега бе различил само три изражения - сърдечност, строгост и гняв, премина мъгла на разми-
398
съл, която промени лицето му. Под повърхността на водата винаги има нещо друго, помисли Адамсберг, припомняйки си езерото Пинк.
- Да ти го кажа ли туй? - продължи Лалиберте. - И сред ченгетата май не е лошо да има хвърчащи над облаците.
Пусна ръката му и на свой ред потегли към вратата. Адамсберг проследи с поглед масивния му гръб, който се отдалечаваше в тълпата. В далечината все още виждаше главата на Санкартие Добрия. Охотно би взел проба от неговото великодушие, би я поставил върху предметно стъкло и после би я инжектирал в собствената си ДНК.
Седемте служители на Бригадата наближаваха изхода. Адамсберг чу гласа на Воазне, който го викаше. Обърна се и бавно тръгна към групата, преметнал през рамо двуликото сако на сержанта.