- Въображение на дванайсетгодишно дете?
Със здравата си ръка Адамсберг порови в папките и извади две черно-бели снимки. Наведе се и ги хвърли на коленете на Данглар.
- Вижте ги, приятелю, и кажете дали става дума за детски фантазии.
Данглар разгледа фотографиите на съдията, едната в три четвърти фас, другата почти в профил, и подсвирна.
- Красив? Впечатляващ? - попита Адамсберг.
- Много - потвърди Данглар и прибра снимките.
- Обаче неженен. Самотен гарван. Такъв беше. Но децата са си деца. Години наред го тормозехме. Особено в събота вечер. Един ще събори някой камък от зида, друг ще надраска пътната врата. Хвърляхме в градината му какви ли не боклуци - консервни кутии, умрели крастави жаби, изкормени врани. Такива са децата, Данглар, в тези селца, такъв бях и аз. Някои от нас натикваха запалена цигара в устата на жабата и след три-четири вдишвания тя експлодираше. Вътрешностите й се разлитаха като фойерверки. Аз гледах. Приспивам ли ви?
- Не - каза Данглар, отпивайки глътчица ракия.
Икономисваше си питието с печален вид, като някой бедняк. Но по този въпрос Адамсберг нямаше грижи - заместникът му си бе напълнил чашата до ръба.
- Не - повтори Данглар. - Продължавайте.
- Никой не знаеше нищо за миналото му, за семейството му. Известно беше само едно и то отекваше
46
ктго ГОНГ - бе работил като съдия. Толкова могъщ съдия, че влиянието му още се усещаше. Жано, най-
големият фукльо в групата...
_ Извинявам се - прекъсна го Данглар притеснено. -Жабата наистина ли експлодираше, или това е образ?
- Наистина. Надуваше се, достигаше размерите на зеленикав пъпеш и изведнъж експлодираше. Докъде бях стигнал, Данглар?
- До Жано.
- Веднъж Жано фуклъото, от когото безрезервно се възхищавахме, направо прескочи високия дувар на „Крепостта“. И щом навлезе сред дърветата, хвърли камък в прозореца на феодала. После бе принуден да се яви пред съда в Тарб. Когато му четяха присъдата, още имаше следи от нападението на овчарките, които за малко не го бяха разкъсали. Съдията го изпрати за шест месеца в изправителен дом. За един камък -дете на единайсет години. Усещаше се пръстът на съдията фюлжанс. Той имаше толкова дълга ръка, че можеше да помете цялата страна само с един замах и да насочи правосъдието накъдето пожелае.
- Ама значи жабата пушеше, така ли?
- Хей, Данглар, слушате ли ме? Разказвам ви историята на един слуга на Дявола, а вие все за тази скапана жаба.
- Слушам, разбира се, но все пак как може жаба да пуши?
- Ами така. Щом й пъхнеха запалена цигара в устата, жабата започваше да пафка. Не като човек, който спокойно се е облегнал на бара, не. А като жаба, която започва да пафка като невидяла, без да спира. Паф, паф, паф. И изведнъж експлодира.
Адамсберг описа широка крива с дясната си ръка, очертавайки облака от разлетели се вътрешности. Данглар проследи с поглед елипсата и поклати глава, сякаш отбелязваше факт от голямо значение. После се извини.
47
- Карайте нататък - каза и отпи един пръст хвойнова ракия. - Влиянието на съдията фюлжанс. фюлжанс фамилията му ли е?
- Да. Оноре Гийом фюлжанс.
- Странно име. фюлжанс. От fulgur - светкавица, мълния на латински. Предполагам, че му е отивало.
- Така казваше и кюрето, ако не се лъжа. Вкъщи не вярваха в нищо, но аз все киснех у кюрето. Заради овчето сирене и меда, много са вкусни заедно. А и заради множеството книги с кожени подвързии. Повечето религиозни, разбира се, украсени с минитюри в червено и златно. Обожавах тези картинки. Прекопирал съм десетки. Нямаше друго за прекопирване в селото.
- Миниатюри.
- Моля?
- Украсени с миниатюри.
- Ясно. Винаги съм казвал минитюри.
- Миниатюри.
- Добре де, щом искате.
- Всички ли бяха стари във вашето село?
- Fla децата всички им изглеждат стари.
- Но защо, като й пъхнеш цигарата, жабата започва да пафка? Паф, паф, паф, докато експлодира.
- Нямам представа, Данглар! - каза Адамсберг и вдигна ръце.
Това инстинктивно движение му причини силна болка. Бързо свали лявата си ръка и положи длан върху превръзката.
Данглар погледна часовника си и каза:
- Време ви е за обезболяващото. Ще отида да го донеса.
Адамсберг кимна и обърса потта от челото си. Този зловещ кретен фавр. Данглар изчезна в кухнята с чашата си, вдигна голям джангър с шкафовете и чешмите и се върна с чаша вода и две хапчета, които подаде на Адамсберг. Адамсберг ги глътна, отбелязвай-
48
ки пътем, че по някакъв чудотворен начин нивото на хвойновата ракия в чашата на капитана се е повишило.
- Докъде бяхме стигнали? - попита той.
- До миниатюрите на старото кюре.