- Какви знаци?
65
- Знаци, сигнали. Сервитьорката в ресторанта, плакатът, кабарите.
Данглар на свой ред се изправи. Беше напълно шокиран.
- За Бога, „знаци“! Да не ставате мистик? Какво преследвате, господин комисар? Призрак? Дух? Зом-би? Който живее къде? В главата ви?
- Преследвам Тризъбеца. Който не много отдавна живееше недалеч от Шилтигем.
- Но нали е мъртъв! Мъртъв! - извика Данглар.
Под обезпокоения поглед на капитана Адамсберг
се зае да прибира папките в чантата си, една по една, грижливо.
- Какво може да направи смъртта на дявола, Данглар?
После грабна сакото си, махна със здравата си ръка и си тръгна.
Данглар се отпусна на стола си покрусен и вдигна кутията бира към устните си. Свършено. Свършено бе с Адамсберг, окончателно беше превъртял. Кабари, сервитьорка, плакат и зомби. Бе стигнал много по-далеч, отколкото Данглар се бе опасявал. Край, свършено, това беше.
След като поспа няколко кратки часа, Данглар отиде със закъснение в Бригадата. В кабинета му го очакваше бележка. Адамсберг бе взел сутрешния влак за Страсбург. Щял да се върне на другия ден. Данглар се сети за майор Трабелман и мислено го помоли да прояви снизхождение.
66
X
Така както беше застанал на перона на гарата в Страсбург, майор Трабелман приличаше на дребно набито животинче. Адамсберг се абстрахира от военната му тонзура и ограничи огледа си до централния кръг на лицето, в който долови нещо едновременно твърдо и весело. Както и доста слаба възможност за отваряне на досието, което едва ли носеше. Трабелман се ръкува с комисаря, като безпричинно се засмя, и заговори с ясен и силен глас.
- Трудова злополука? - попита той, посочвайки превързаната му ръка.
- Малко по-бурен арест - потвърди Адамсберг.
- Колко ви станаха?
- Арестите ли?
- Белезите.
- Четири.
- На мен седем. Още не се е родило ченгето, дето да ме бие по шевове - заключи Трабелман и отново се засмя. - Носите ли си детския спомен, господин комисар?
Адамсберг посочи чантата си с усмивка.
- Вътре е. Но не съм сигурен, че ще ви хареса.
- Нищо не ми коства да ви изслушам - отговори майорът и отвори вратата на колата си. - Обожавам приказките.
- Дори за убийства?
- Че вие знаете ли други? - попита Трабелман и натисна газта. - Човекоядецът от „Червената шапчица“ и от „Палечко“, детеубийството в „Снежанка“.
Спря на един червен светофар, отново се захили и подхвана:
- Убийства, навсякъде убийства. Ами Синята брада, какъв прекрасен сериен убиец. В „Синята брада“
67
най ми харесваше онова проклето петно от кръв върху ключа, което все не можеше да се отмие. 1 ъркаха го, изтъркваха го, но то пак се появяваше, като доказателство за вина. Сещам се за него, когато някой престъпник ми се изплъзва. Казвам си: ти, момченце, можеш да ми бягаш, обаче петното пак ще се появи и накрая ще те хвана. Чисто и просто. Не мислите ли?
- Историята, която ви нося, прилича малко на „Синята брада“. В нея има три кървави петна. Изтриват ги, но те пак се появяват. Обаче ги вижда само този, който желае да ги види, като в приказките.
- Трябва да мина през службата да взема един от сержантите ми, така че ще се повозим малко. Защо не започнете историята си още сега? Имало едно време един човек...
- Който живеел в една крепост с две кучета - продължи Адамсберг.
- Добро начало, господин комисар, харесва ми -каза Трабелман и за четвърти път безпричинно се засмя.
Като спря на малкия паркинг пред полицията, майорът бе станал по-сериозен.
- Има суми ти убедителни неща в това, което ми разказвате. Не споря. Обаче ако вашият човек е убил младата Уинд, казвам „ако“, това ще означава, че той размахва своя тризъбец цял половин век. Давате ли си сметка? На каква възраст е започнала да вилнее вашата Синя брада? Още в началното училище?
Различен стил от Дангларовия, но същото възражение.
- Не, не точно.
- Давайте, г осподин комисар. Кога е роден?
- Не знам - избегна отговора Адамсберг. - Не знам нищо за семейството му.
- И все пак не е в първа младост, нали така? Някъде между седемдесет и осемдесет лазарника, а?
68
- Именно.
- Няма да ви обяснявам каква сила е необходима, за да зашеметите възрастен човек и смъртоносно да го наръгате с шило.
- Тризъбецът увеличава силата на удара.
- Но след това убиецът е завлякъл жертвата и колелото й на полето, на десетина метра от шосето, като е преминал през една канавка и се е изкачил по един насип. Знаете какво значи да влачиш инертно тяло, нали? Елизабет Уинд е тежала шейсет и две кил-ца.
- Последния път, когато видях мъжа, той не беше млад, но още излъчваше голяма сила. Наистина, Трабелман. Висок е повече от метър и осемдесет и пет и създава впечатление за жизненост и енергия.