- „Впечатление“, господин комисар - каза Трабелман, като отвори задната врата за своя сержант, когото поздрави по военному. - И кога беше това?
- Преди двайсет години.
- Не ме карайте да се смея, Адамсберг. Може ли да ви наричам Адамсберг?
- Разбира се.
- Отиваме право в Шилтигем, така че ще заобиколим Страсбург. Толкова по-зле за катедралата. Предполагам, че не ви е еня за катедралата.
- Днес не.
- Мен винаги не. Старите неща не ме интересуват, сериозно. Виждал съм я сто пъти, забележете, обаче не ми харесва.
- А какво ви харесва, Трабелман?
- Жена ми, децата ми, работата ми.
Съвсем просто.
- И приказките. Обожавам приказки.
Не било толкова просто, поправи се Адамсберг.
- Приказките също са стари неща - забеляза той.
- Да, много по-стари от вашия човек. Продължавайте все пак.
69
- Може ли първо да минем през моргата?
- За да си направите измерванията, предполагам? Нямам възражения.
Адамсберг довършваше разказа си, когато влязоха в Института по съдебна медицина. Когато забравяше да стои изправен, както в момента, майорът не беше по-висок от него.
- Какво? - извика Трабелман, като спря в средата на фоайето. - Съдията фюлжанс? Да не сте се побъркали, господин комисар?
- И какво ако съм се побъркал? - спокойно попита Адамсберг. - Това пречи ли ви с нещо?
- Е хубава работа, нали знаете кой е съдията фюлжанс? Това вече не е приказка! Все едно да ми кажете, че принцът издишва огън, а не драконът.
- Красив е като принц, да, обаче това не му пречи да издишва огън.
- Давате ли си сметка за кого говорите, Адамсберг? Има цяла книга за делата, водени от фюлжанс. Не за всички магистрати в тази страна са писани книги, фюлжанс е бил забележителен човек, истински праведник.
- Праведник ли? Не е обичал нито жените, нито децата. За разлика от вас, Трабелман.
- Не правя сравнения. Бил е голяма фигура и всички са го уважавали.
- Всички са се бояли от него, Трабелман. Бил е жесток.
- Справедливостта е жестока.
- И е имал тежка и дълга ръка. От Нант е командвал съда в Каркасон.
- Защото е имал авторитет и е бил проницателен. Ама не ме карайте да се смея, Адамсберг.
Към тях бързо се приближи облечен в бяло човек.
- По-тихо, господа.
- Здрасти, Менар - прекъсна го Трабелман.
70
- Извинете, господин майор, не ви познах.
- Запознайте се с комисаря Адамсберг от Париж.
- Чувал съм за вас - каза Менар и му стисна ръката.
- Голям шегаджия е - уточни Трабелман. - Заведете ни при Елизабет Уинд.
Менар грижливо нагъна чаршафа, с който бе покрит трупът, и откри младата жена. Адамсберг я за-разглежда, без да мърда, после полека обърна главата й, за да види синините на тила. След това насочи вниманието си към прободните рани в корема.
- Доколкото си спомням - обади се Трабелман, -дължината е около двайсет и един, двайсет и два сантиметра.
Адамсберг поклати със съмнение глава и извади от чантата си метър.
- Помогнете ми, Трабелман, имам само една ръка.
Майорът разгъна метъра върху тялото. Адамсберг
постави края му върху външния ръб на първата рана и го опъна до външната граница на третата.
- 16,7 см, Трабелман. Никога повече, нали ви казах.
- Случайност, чисто и просто.
Без да отговаря, Адамсберг измери максималната височина на линията на раните.
- 0,8 см - обяви той и нави метъра.
Трабелман само поклати глава, леко смутен.
- Предполагам, че в управлението ще можете да ми кажете колко са дълбоки раните - рече Адамсберг.
- Да, и ще ви покажа шилото и отпечатъците на човека, който го е държал.
- Но ще прегледате все пак папките ми?
- И аз съм професионалист като вас, господин комисар. Не пренебрегвам никоя следа.
Трабелман избухна в кратък, съвършено неоснователен според Адамсберг смях.
71
В управлението в Шилтигем Адамсберг остави купчината папки върху бюрото на майора, а един сержант му донесе шилото, прибрано в найлонов плик. Въпросният инструмент беше най-обикновен и съвсем нов, ако не се смята засъхналата по него кръв.
- Ако добре съм ви разбрал - каза Трабелман, настанявайки се на стола си, - казвам „ако“, би трябвало да проведем разследване за покупката на четири шила, а не на едно.
- Да, и ще си загубите времето. Мъжът - Адамсберг вече не смееше да го нарече фюлжанс - не прави грешката да купува четири шила наведнъж, та да привлече вниманието като последния аматьор. Затова избира най-разпространените модели. Купува ги от различни магазини, и то не в един и същи ден.
- И аз бих направил така.