- Сержант, бихте ли ми донесли чаша вода и два аспирина? Раната - обясни той, показвайки ръката си.
Сержантът кимна и се отдалечи. Ветийо пъргаво протегна ръка и сграбчи шишенцето с коняк. След по-малко от петдесет секунди сержантът се върна с една пластмасова чаша. Наложи се Адамсберг да погълне хапчетата.
- А, я гледай - рече Ветийо, показвайки чашата. -Онова дашното другарче си имаше един номер, дето не е много обикновен. Носеше си чаша като твоята.
И си пиеше от своята бутилка, а аз си пиех от моята. Обаче не пиеше направо от шишето, чат ли ли? фа-сонлия си падаше.
- Сигурен ли си?
- Сигурен съм. И си казах, тоз е паднал от високо. Нали знаеш, некои падат от високо. Некоя мацка ги зареже и хоп, пропиват се и се изтърколват надолу. Или пък бизнеса им се скофти и хайде, пак се пропи-
75
ват. Аз обаче си казвам, че откъде-накъле ще падаш от високо само защото мацката те е отсвирила или бизнеса ти е отишъл. Казвам си, че трябва да се държиш, мамка му. При мен работата е друга. Аз не съм паднал от високо, защото вече си бях на ниско. Където си и останах. Схващаш ли разликата?
- Разбира се - каза Адамсберг.
- Забележи, никого не съдя. Но все пак има разлика. И когато Жози ме заряза, това не ми помогна, признавам. Обаче пиех още преди това. Тя баш затуй се чупи. Не можеш да я виниш, никого не съдя. Освен дебелите задници, дето не пускат и една монета. На тия, верно, ходил съм да им се изсера пред вратата, признавам. Но никога в нишата на хлапетата.
- Сигурен ли си, че е паднал от високо?
- Напълно, момче. И то не много отдавна. Защото при нас бързо преставаш да се правиш на интересен и да пиеш от чаша. Да кажем, стискаш чашата три, четири месеца, после - край, награбваш бутилката и пиеш като всеки жаден. Като мен. Само дето не къркам с тия, дето миришат, но това е друго, въпрос на обоняние, никого не съдя.
- Значи би казал, че не е бил на улицата повече от четири месеца?
- Е, не съм радар. Но все пак бих казал, че е отскоро на улицата. Може би мацката му го е изритала и не е имал къде да отиде, знам ли?
- И разговаряхте ли?
- Ами не много. Казахме, че виното си го бива. Че е кучешки студ. Ей такива работи, обикновените.
Ветийо бе сложил ръка върху дебелия си пуловер, над джоба на ризата, където бе пъхнал шишето.
- Дълго ли остана?
- Да ти кажа, няма ме много по времето.
- Искам да кажа, тръгна ли си? Или заспа в нишата?
- Не си спомням. Там вече съм се отнесъл. Или съм тръгнал да ходя, не знам.
76
- После?
Ветийо разтвори ръце, после ги отпусна върху коленете си.
- После - пътя. Сутринта - жандарите.
- Сънува ли нещо? Имаш ли спомен за някакъв образ? За някакво усещане?
Човекът смръщи вежди в недоумение, отново постави ръка на пуловера си, дългите му нокти драпаха по износената вълна. Адамсберг пак се обърна към сержанта, който тъпчеше на място.
- Сержант, бъдете така добър, донесете ми чантата, трябва да си запиша нещо.
Ветийо излезе от вцепенението си и със змийски бързина измъкна шишето, отпуши го и отпи няколко глътки. Когато сержантът се върна, всичко беше на мястото си под пуловера. Пъргавина и ловкост, достойни за възхищение. Функцията създава органа. Ветийо беше интелигентен човек.
- Има едно нещо - каза той внезапно, с позачерве-ни бузи. - Сънувах, че съм открил удобно, топло място за спане. И ме беше яд, че не мога да се възползвам.
- Защо?
- Ами защото ми се драйфаше.
- Често ли ти се случва? Да ти се драйфа?
- Никога.
- А да сънуваш, че ти е топло?
- Хей, ако прекарвах нощите си да сънувам, че ми е топло, щеше да е много райско.
- Имаше ли шило?
- Не. Може пък онзи от високото да ми го е дал. Искам да кажа, онзи от високото, който беше в ниското. Или съм го свил отнякъде. Знам ли? Знам само, че съм убил горкото момиче с това чудо. Може да е паднала на пътя, може да съм я взел за мечка, как да разбера?
- Вярваш ли в това? i
77
- Ами нали отпечатъците ми са отгоре му. А и аз самия съм бил там.
- А защо ще си завлякъл мечката и велосипеда й в полето?
- Иди разбери кво става в главата на пияндето, иди разбери. Иначе съжалявам, щото не обичам да правя лоши работи. Не убивам животните, тогава защо ще убивам хората? Дори мечките? Не мисля, че ме е страх от мечки. В Канада май имало много. И те като мен обикалят кофите за боклук. Ще ми се да можех да ги видя, да пообикаляме заедно кофите.
- Ветийо, ако искаш да знаеш всичко за мечките...
Адамсберг притисна устни до ухото му.
- Не казвай нищо, не признавай нищо. Затваряй си устата, говори само истината. Че не помниш. Обещай ми.
- Хей - прекъсна го сержантът. - Извинявайте, господин комисар, но е забранено да се шушука със затворниците.