Още не можеше да забрави онзи последен миг в къщата на майка им през онази ужасна нощ, когато беше заловена Фрея. Сестра й стоеше до камината, все още шокирана от начина, по който Килиан беше изтръгнат от ръцете й точно след като го беше открила отново след векове. Брат й Фреди увери сестра си близнак, че ще направят всичко по силите си, за да върнат Килиан обратно. Но Фрея не отговори. Вместо това, тя замълча, а очите й се изпълниха с тревога и шок — явно гледаше към нещо, което я ужасяваше. После пребледня, зелените й очи се замъглиха и потъмняха. Започна да се задушава. Всичко се случи за секунди. Ингрид скочи на крака, за да се опита да й помогне. Но никой не можеше да направи нищо. Фрея сложи ръце около шията си и Ингрид видя невидимото въже, което се обви и затегна около врата й, оставяйки белег. И след това тя изчезна. Сестра й просто я нямаше.
Ингрид разбра какво се беше случило в мига, в който видя въжето да гори около врата на Фрея — Галоус Хил, 1692 г. Тогава и двете бяха обесени за практикуване на вещерство. И всичко се повтаряше отново! По някакъв начин някой искаше Фрея да се върне обратно в Салем и така да се повторят всички онези ужасни събития, случили се там.
Ингрид махна ластика от косите си, за да облекчи напрежението около слепоочията си и притеснено започна да роши косата си.
— Продължавам да казвам, че съжалявам, Мат, защото наистина имам предвид точно това. Знаеш, че бих искала да съм с теб в този момент, но не мога. Не и докато не я намерим. Но не се тревожи! Мисля, че съм все по-близо до целта.
— Виденията?
— Да! Имах още едно — отвърна тя и потръпна.
— Ингрид, добре ли си? — попита Мат.
Не, не беше добре. Отново се беше отнесла, докато разговаряше с него.
— Знаеш, че не е нужно да си с мен, докато съм толкова разсеяна.
Мат въздъхна. Ингрид копнееше да почувства топлината на тялото и аромата му. Почти искаше да се предаде и да прекара нощта с него. Вместо това, между тях настъпи тишина, изпълнена със страх и напрежение.
Любовта й към Мат не беше изчезнала. Дори го обичаше повече от когато и да е — заради търпението и готовността му винаги да бъде насреща, ако тя се нуждаеше от приятелско рамо, на което да се облегне. Той я окуражаваше, когато почти губеше надежда, че ще намери Фрея, и беше достатъчно отзивчив за смъртен в такава ситуация. Не разбираше всичко, свързано с миналото на семейството й, но я беше приел такава, каквато е. Вещица.
— Защо не ми се обадиш, когато приключиш с нещата? — попита Мат — Ще дойда да те взема и ще те закарам вкъщи.
Тя се взираше в книгите на масата. Бяха с различни размери, подредени в отделни купчини. Внезапно една от тях се отвори пред нея, точно под светлината на лампата.
— Не зная. Не съм сигурна кога ще приключа. Не бих искала да те задържам или да те събуждам, ако вече си си легнал.
Той се засмя.
— О, хайде! Просто искам да те видя. Както и да е, аз ще остана в участъка, защото трябва да оправя бумащината. Току-що имахме нов случай.
— О, съжалявам! Дори не те попитах как си и как се справяш!
— Ето, върна се! Добре съм.
— Наистина ми липсваш — каза тя, но въпреки това съзнанието й отново се отнесе към купчината книги пред нея.
Мат мълчеше.
— Нека поговорим по-късно — каза той.
— Обещавам, че нещата ще се оправят и ще прекарваме повече време заедно.
— Сигурно! — каза той, оставайки на линия, но замълча.
Тя изчака малко, но явно това беше всичко. Каза му довиждане и двамата затвориха, без да си кажат обичайното „Обичам те!“. Ингрид се чувстваше празна и ужасена от начина, по който приключиха разговора. Винаги изникваше нещо, което пречеше на връзката им.
Наведе глава и започна да чете. След малко осъзна, че беше прочела цялата страница, без да разбере и една дума от нея.
Защото, ако Мат се примиреше с нейното отсъствие, тя щеше да спре изобщо да му липсва. Горкият мъж не можеше да я чака вечно, нали?! Например… за да спи с нея поне веднъж. Не бяха тийнейджъри. Искаше го също толкова, колкото и той нея. Искаше го повече от всичко. Той беше човекът за нея. Освен едно нещо.
Той беше смъртен!
Сигурно беше, че някой от двамата ще бъде наранен. Тя щеше да лъже за възрастта си, но той щеше да умре в един момент и да я остави сама завинаги. Докато Мат, изглежда, беше склонен да приеме факта, че тя е различна. Но Ингрид изпитваше съмнения, защото знаеше как ще приключи връзката им. Затова трябваше да намери начин да го отдалечи от себе си и в момента използваше отсъствието на Фрея като извинение, за да постигне целта си.