Мислеше и за виденията. В първото — Фрея стоеше сама в едно житно поле. Ингрид видя в далечината селото и разпозна селището Салем — мрачните квадратни къщи, наподобяващи огромни тъмни облаци. Ръкавите на шафрановожълтата риза на сестра й се развяваха под тъмнолилавия корсет. Шапката я предпазваше от „целувките на слънцето и вятъра“, докато ръката й придържаше короната на главата, а тя самата се опитваше да се задържи на едно място от силния вятър. Сестра й изглеждаше толкова млада, сякаш беше не повече от 16 години. В очите й имаше паника. И тук видението прекъсна.
При второто видение Фрея отново стоеше в житното поле. Тя шепнеше нещо, което Ингрид не можеше да чуе.
В третото видение Фрея викаше, докато полето изчезваше в огромни оранжеви пламъци и черен дим, а огнените езици стигаха почти до небето. Огънят поглъщаше полето и бързо се придвижваше зад Фрея. Сестра й се движеше все по-бързо към нея, но я подмина, без дори да я докосне.
А Ингрид се събуди трескава, обляна в студена пот.
Това беше последното й видение.
Фрея беше хваната в капан в Салем и беше в опасност, а Ингрид не можеше да направи нищо.
Очите я боляха, затова ги разтърка и затвори за малко. В Салем вещиците бяха обесвани, но никога — изгаряни. Всъщност нито една вещица не беше изгаряна досега в Америка. Но така или иначе, пламъците означаваха нещо. Огънят значеше, че е нещо спешно. Времето изтичаше, а беше постигнат много малък напредък. Ингрид знаеше, че магията на семейство Бошан е отслабнала. Беше като малка свещичка, блещукаща в края на пътя.
Майка й — Джоана, нямаше достатъчно сили, за да отвори времевите портали, въпреки че непрестанно правеше опити. Фрея беше хваната в капан в 17-ти век в Салем, докато Ингрид и останалата част от семейството й бяха заклещени тук, без никаква възможност да се върнат в миналото и да я спасят.
Тя започна да чете книгата отново. Ловът на вещици в Салем през 1692 г. беше аномалия по своята сила, концентрация и брой на смъртните случаи. Продължил една година и приключил почти така внезапно, както започнал. Били обесени 19 вещици, а един мъж — убит с камъни. Четирима души били в затвор и очаквали процес. Повече от сто човека в Салем и околностите (основно жени, но имаше и мъже и деца сред тях) били обвинени и лежали в затвора в продължение на години при ужасни условия в мрачни и влажни килии, пълни с плъхове — гладни, жадни, небръснати. Висели окачени по стените по обвинение в практикуване на вещерство. Доказателствата били белезите им по рождение или следите по тялото им от смучене.
Как би могла да помогне на сестра си? Имаше ли начин да се предотврати кризата, разпространила се като горски пожар, да не се повтори отново? Какво я беше причинило? Откъде беше пламнала искрата? Знаеше, че всичко е започнало от дома на Преподобния Самюел Париш, когато дъщеря му Бети и младата му повереница — племенницата му Абигейл, започнали да получават странни припадъци. Това беше началото и Ингрид смяташе да започне от него.
Поради неясни за нея причини не можеше да открие нито своето, нито името на Фрея в архивните документи или историческите книги. Нямаше никаква информация за момичетата Бошан, обесени на Галоус Хил. Фактът, че не бяха споменати, я озадачаваше и караше сърцето й да бие по-силно. Може би това означаваше, че по някакъв начин миналото е било променено? И Фрея е в безопасност?
Горящото житно поле и сестра й, която стоеше в средата му…
Ингрид грабна друга книга и се зачете, като уморено махна с ръка на спомените и миналото. Имаше три факта относно историята на Салем, които представляваха особен интерес за нея. Първо, Преподобния Париш беше един от организаторите и поддръжниците на лова на вещици в Салем. Второ, Томас Пътнам и неговият клан бяха повдигнали най-много обвинения срещу вещиците в съда. И трето — Джоузеф Пътнам, по-малкият брат на Томас, беше един от малкото хора в Салем, които бяха против лова на вещици.
Двамата братя отдавна спореха за семейното наследство и Томас смяташе, че е бил измамен от доведения си брат. Тя винаги беше подозирала, че Салем е нещо повече от територия само на вещици и магии.
Телефонът иззвъня и я стресна. Ингрид го вдигна.
— Здравей — чу гласа на Мат. — Обаждам се само да ти кажа „Лека нощ“. Вече гледам към леглото, освен ако не искаш да дойда да те взема.
Ингрид не отговори.
— Така си и мислех — прозя се той.