— Съжалявам!
— Недей!
Тя искаше да му каже, че го обича, но неговото мълчание направи думите й безсмислени.
— Лека нощ, Ингрид!
— Лека — каза тя и затвори. За минута се взря в телефона и почувства празнота. След това отново впери поглед в книгите.
Глава 8
Братско време
Слънчевите лъчи проникваха през завесите, падаха върху тялото на Джоана под завивките и осветяваха сребристосивите коси, закрили лицето й. Тя се събуди внезапно, издуха кичур коса от устните си и отново затвори очи. Все още не искаше да се събужда. Това беше нейният начин да поздрави новия ден, изпълнен с толкова много тревоги и страх.
Джоана получи своя любим син обратно, но за това плати висока цена — най-малката й дъщеря — Фрея — беше върната през времевия портал обратно в Средновековието с примка на шията. Фрея… красива и свободна по дух, беше върната обратно в тъмните векове на Пуританите. Имаше определена дума за такива хора, но Джоана не би я използвала. Тя се чувстваше сигурна в присъствието на Фреди и облекчена от неговата увереност, че Фрея е жива. Той щеше да усети и да й каже, ако нещо лошо се случи с неговата сестра близнак или ако е мъртва.
Все още беше объркана. Цялото тяло я болеше от използването на магия в опитите си да отвори времевия портал, но нямаше никаква полза. Порталът беше заключен. Печенето на кейкове не можеше да я измъкне от този страх. Излизаха от фурната или смачкани, или прегорели. В пръстите й вече имаше толкова малко останала магия, че не можеше да възстанови дори естествената им форма. През деня тя почти не ядеше, а вечер поръчваше храна за вкъщи от Ханг Сънг Ло — верига китайски ресторанти в Норт Хемптън.
Поне не беше сама. Тя плъзна ръка под чаршафите, търсейки сигурност и топлина, като се опита да придърпа тялото му към своето. Но мястото до нея беше празно.
— Добро утро, хубавице! — прогърмя гласът му от вратата на спалнята.
Джоана въздъхна с облекчение, изправи се и седна в леглото. Видя съпруга си на вратата, облечен с дънки и червена риза. Беше гладко избръснат, а сребристочерната му коса беше пригладена.
— Здравей, скъпи! — отвърна тя.
Норман носеше поднос със закуска и сияеше срещу нея. Тя видя малка ваза с роза, кроасани и кифлички, масло, мармалад, портокалов сок и чаша горещо кафе, парата, от което танцуваше на слънчевата светлина. Бръчките по челото и бузите му бяха станали по-дълбоки. И двамата остаряваха с отслабването на силите им и с притесненията за Фрея. Въпреки това, Норман се стараеше да поддържа добрата си форма и правеше смели опити да развеселява Джоана, когато беше нужно. Затова не можеше да не му върне слънчевата усмивка. Почувства се отново като тийнейджърка и се изчерви.
Той пристъпи към нея.
— Изглеждаш много красив тази сутрин! — усмихна му се тя.
Норман пропусна коментара с насмешливо изражение.
Това също беше нещо, което харесваше у него — нямаше никаква представа колко е красив или колко добре изглежда. Дори когато беше уморен, приличаше на един застаряващ Джеймс Бонд.
Тя седна на ръба на леглото, държейки в ръка подноса. Погледна към извивката на врата му. Можеше да го захапе точно там, вместо да яде божествената закуска, която й беше донесъл. И беше благодарна, че взаимно си бяха дали този втори шанс.
Опитваха се, като на практика не правеха нищо.
Това беше най-вълнуващото във всичко — те не трябваше да се опитват. Нямаше нищо, върху което да се концентрират — беше лесно и приятно. Тяхната любов, любовта-на-целия-им-живот, беше единственото нещо, което успокояваше болката, която изпитваха по време на кризи като тези. Джоана сложи подноса в скута си, като продължаваше да му се усмихва с възхищение. Ако не ставаше дума за изчезването на Фрея, тя би си казала: „По дяволите магията! Аз съм щастлива да живея като смъртна с моя съпруг“.
— Ти трябва да говориш, старо момиче! В тази прекрасна слънчева сутрин изглеждаш толкова зашеметяващо, колкото и в първия ден, когато те срещнах, въпреки това, което ти твърдеше, че се чувстваш като…
— Като глупачка? — довърши Джоана.
— Да, не исках да развалям момента.
Той се намръщи. След това се протегна към нея, хвана ръката й и я целуна.
— Каква прекрасна закуска, като за кралица! — каза тя, след като се отдръпнаха един от друг. — Откъде взе всичко това?
Норман прочисти гърлото си.
— Снощи ми хрумна една идея и не можах да заспя. Слязох долу в офиса ти, за да поработя, а след това отидох до пекарната, когато тя отвори.
Джоана грабна една кифла с боровинки и я помириса. Все още беше топла, прясно изпечена и за нейна изненада ароматът отвори апетита й и тя захапа от топлата, маслена и ронлива закуска.