И й се усмихна.
— Ето! — и с мек и нежен глас подаде използваната хавлия.
Герт я помириса и изскърца със зъби.
— Това смърди! Господи, Фреди! Помолих те да изпереш белите хавлии — оставих ти бележка, написах ти… — Тя тръсна невярващо глава. — Махай се! Затвори вратата!
Фреди унило си тръгна, седна обратно на дивана и изключи телевизора. Трябваше да почисти това място. Това би направило Герт щастлива. Изправи се и бавно отиде в кухнята. Взе една торба за боклук и започна да събира всичко, което му се струваше ненужно — стари списания, вестници, торбички, празни кутии от китайска храна и така нататък.
В последно време нещата в този апартамент станаха твърде напрегнати. Той и Герт се караха непрекъснато за дреболии. На кого му пукаше, че мивката и стъклото в банята били изцапани с паста за зъби? Какво от това, че Фреди не можеше да намери нито една видеоигра, след като Герт ги беше изтрила всичките? И двамата бяха станали жалки напоследък. Бореха се за малкото пространство, в което живееха, но все пак бяха заедно и не беше ли това най-важното? Понякога караниците им стигаха почти до лудост. Завършваха или с животински секс, или просто с размяна на безсмислени и откровени упреци и без никакъв секс след това. Каква нелепост! С Герт бяха женени по-малко от два месеца и бракът им вървеше към крах.
Трябваше да направи нещо за това.
— Добре! — каза той. — Ще изчистя с прахосмукачката.
Фреди извади прахосмукачката от тесния килер в кухнята и я включи. В хола тя издаваше звук подобен на „Харлей“. Нищо чудно, че никога не я използваха. Бъстър се втурна към спалнята и се скри под леглото, където Герт в момента учеше с книги, разпилени около нея.
В хола Фреди използваше тръбата на прахосмукачката, за да почисти ъглите на дивана. И се почувства удовлетворен. Изненадващо Герт скочи върху него и ръцете й стиснаха бедрата му.
— Какво правиш? — изкрещя му тя, като се опита да надвика машината.
— О, на какво ти прилича?
Герт изключи прахосмукачката и останаха един срещу друг в тишината. Фреди се възхищаваше на жена си и си мислеше колко невероятно изглежда с това войнствено лице. Хвърли един бърз поглед към истинската й същност като jotunn — богинята Герор. Той искаше да я върне точно там и точно тогава. Втвърдяваше се само при мисълта за това. Но в този момент тя проговори:
— Не виждаш ли, че се опитвам да уча? Какво правиш, опитваш се да ме саботираш ли?
— Какво? Не! — отвърна той — Мислех, че ще оцениш усилията ми да почистя и подредя малко тук.
— Това, което бих оценила, е една чиста хавлиена кърпа, след като съм си взела душ и когато нямам време да ги изпера!
В този спор нямаше победители. Но Фреди беше по-силен физически. Нямаше намерение да се забърква в това и се опита да й обясни, че е отворил нова страница в живота си и прането е включено в дневния му ред, но на първо място беше решил да разчисти кочината на това място. (За което Бъстър със сигурност не е виновен. Засега не искаше да мисли за другия им малък проблем, или по-скоро проблеми — в множествено число — които най-вероятно бяха истинската причина Герт да е толкова изнервена.) Той щеше да й осигури всичко, което искаше. Ще бъде еталон за съпруг. Беше решил да й освободи малко повече пространство, като излезе и купи хранителни продукти. Щеше да възстанови този брак, дори и Герт да се беше предала.
Сложи шапка, палто и ръкавици и излезе. Крачеше бързо надолу по тротоара, а слънцето светеше в лицето му. Беше прекрасен зимен ден и той мина напряко през парка, като се наслаждаваше на силуетите на дърветата около себе си, но в съзнанието му изплува мисълта за Фрея. Какво правеше тя сега? Почти можеше да я усети! Това беше обнадеждаващо чувство — като второ биещо сърце в гърдите му.
В магазина купи прах за пране, тоалетна хартия, гъбички и три различни препарата за почистване — единият от тях беше лилав и имаше странно испанско име — Фабулозо. Хубавата касиерка примигна с плътните си черни мигли срещу Фреди. Намигна й, след което сложи продуктите в чантата, а в отговор тя облиза устните си. Дори Герт да го смяташе за стар и куц, хубаво беше да знае, че чарът му все още работеше.
Той се спря пред нещо, което приличаше на малък прозорец в стената, на който пишеше „Хранителен магазин“. Мястото се управляваше от майстор готвач, който приготвяше много вкусни ястия и Фреди знаеше, че Герт ги обожава.
Избра патладжани с пармезан, цвекло и салата от козе сирене, киноа с леща и зелен фасул в зехтин и чесън. Напоследък се хранеха с толкова много боклуци, че може би това беше една от причините за лошото им настроение. Твърде много пържени картофи и млечни шейкове. А също така и моцарела. Майка му винаги казваше, че да се храниш добре, означава да се чувстваш добре.