Последно в списъка със задачите му беше да купи една шоколадова торта, бутилка Каберне и букет с лилии. Цветята му напомниха за Герт в предишни години. Внезапно се почувства страхотно, направо Фабулозо. Очертаваше се да прекарат една прекрасна вечер. Той щеше да си върне Герт обратно. Беше нелепо, че отношенията им бяха стигнали дотук толкова бързо. Обетите им може да са били подменени още в началото, след като той изпусна шанса да бъде с нейната доведена сестра Хили (Брунхилда, която Фрир беше обичал, докато беше безсмъртна, но никога не можеше да има), но той наистина обичаше Герт. Дори се беше превърнал в моногамен — току-що изхвърли касовата бележка с телефонния номер на касиерката.
Когато се върна в апартамента, видя, че жена му явно имаше същата идея — да направи нещо, за да върне отново добрия тон в семейството. И може би дори по-добра идея.
— Съжалявам, Фреди. Държах се отвратително напоследък. След като излезе, аз почистих. Чувствам се ужасно — каза Герт, когато го посрещна на вратата в бял сатенен пеньоар.
— Не, аз се държах отвратително — каза Фреди.
— Ние, и двамата… Просто цялата тази мръсотия — започна тя, но Фреди не искаше да си спомня за това и сложи пръст на устните й. Показа й какво беше купил, като си мислеше, че биха могли да си направят пикник вкъщи.
— О, Фреди! — прошепна Герт, придърпа го към себе си за целувка и притисна тялото си към неговото.
Фреди отново се почувства притеснен, представяйки си как ще бъде със своята сексапилна жена и ще правят чувствена любов. Силата на целувките им ги накара да паднат върху дивана, опипваха, докосваха, дърпаха и се преобръщаха, дишайки задъхано.
Пеньоарът на Герт падна на пода, но не можеха да освободят Фреди от дрехите му достатъчно бързо. Тя разкъса блузата му, а той се наведе, за да развърже гуменките си. Тя нетърпеливо издърпа кожения му колан и се опита да отключи голямата месингова катарама.
Една от гуменките му изхвърча и се удари в стената, а другата полетя във въздуха зад дивана.
— Хванах я! — чу се дрезгав глас и плясък от хващане на нещо във въздуха.
— Ох! — каза Фреди, полуоблечен. Бързо взе от земята пеньоара на Герт и й го подаде.
— Те са тук! — каза тя и стана, навличайки го. — Нали каза, че са отишли на ски?
— Така се предполагаше — отвърна Фреди, гледайки гневно към Свен, който държеше гуменката в ръката си, докато другите малки елфи се суетяха в апартамента, носейки ски, сноубордове, зимни обувки и както изглеждаше — дръжки от моторни шейни. Фреди разтърси глава.
Свен, чиято коса сега беше тюркоазена, изглеждаше толкова мърляв, колкото винаги. Цигарите бяха затъкнати в ръкавите на блузата му. Приличаше на мрачен жътвар — символ на смъртта, който стоеше сред малки сладки кученца и пингвин с папийонка. Вал си беше сложил щръкнало червено перо и беше в ролята на индиански вожд. Бузите му бяха зачервени от носенето на пет чифта ски по време на трите полета. Ирдик, с кръгло лице и платиненоруса коса, изкрещя:
— Мамо, татко! Върнахме се!
Момичетата — русата Келда носеше слънчеви очила тип Лолита, а тъмнокосата Ниф беше с очила като на филмова звезда. И двете се кикотеха.
— О… хм, здрасти! — поздравиха те в един глас.
— Упс! Мисля, че прекъснахме нещо! — Келда погледна над очилата си към Герт, която се опитваше да върже колана на пеньоара си. След това погледна към Фреди, все още без риза и с разрошена коса.
Герт разтърси главата си, но елфите не изчезнаха.
— Май така стана! — изкикоти се Ниф. Елфите нямаха възраст и бяха безсмъртни. Но се държаха като деца в предтийнейджърска възраст.
— Стига! — каза Свен.
— Съжалявам! — каза Келда, като продължаваше да се кикоти още повече.
— Какво правите тук? — попита недоволно Фреди. — Обещахте да отидете на ски екскурзия. Какво, по дяволите, се случи?
Герт беше също разярена.
— Дадох ви колата си назаем, за бога! Не може ли да останем насаме с Фреди поне за малко?
— О, да… относно колата… — започна Ирдик.
— Не! — каза Фреди — Не си го направил!
— Ами, да! Направихме го! — каза Свен.
— Абсолютно!
Герт изкрещя и сякаш виковете й продължиха вечно, докато не завърши с една-единствена остра забележка, която накара всички да запушат ушите си.
Елфите бяха под опеката на Ингрид, но по някакъв начин бяха преминали под отговорността на Фреди. И той не беше сигурен как се беше случило това. Имаше нещо, което трябваше да свършат с Ингрид, като се концентрират върху задачата си и изведнъж се беше оказал в тази ситуация с елфите. А откакто те се бяха преместили при тях преди няколко седмици, бракът им с Герт вървеше от зле към все по-зле. Беше предвидено елфите да са далеч за целия уикенд и най-накрая Фреди и Герт да имат малко спокойствие да останат насаме. Но те бяха тук отново! И това беше пълен кошмар!