Елфите бяха талантливи крадци. Точно те бяха натопили Килиан, че е откраднал тризъбеца, а всъщност именно те бяха виновни за кражбата му (но се кълняха, че не могат да си спомнят кой им е дал поръчката да го откраднат от Фреди). След няколко дни лутане по жълтия павиран път, казаха, че са „загубили дирята“, но очакваха скоро отново да я надушат. Само че никой не знаеше кога щеше да се случи това — бяха безполезни лентяи, без дори да се споменават кашите, които забъркваха и които не си мърдаха пръста, за да оправят. Единственото, което искаха, така както Свен го изказа, беше да се забавляват.
А сега бяха взели и старичкия „Ягуар“ на Герт — единственото нещо, което Мистър Лиман беше дал на осиновената си дъщеря.
Фреди въздъхна и вдигна телефона, за да се обади в застрахователната компания.
Глава 10
Най-важната жена в живота му
Тази сутрин на кухненския плот за Ингрид имаше бележка:
„Заминаваме за Охайо да търсим чичо Арт.
С любов, мама и татко!“
Беше събота, около шест часа вечерта.
Когато Ингрид се обади на Джоана малко по-рано, майка й звучеше припряно. Кое можеше да е толкова спешно, докато все още пътуваха? Тези двамата се държаха като виновни тийнейджъри, които бяха тръгнали на забавно пътешествие. На Ингрид й се искаше да й бяха казали за какво е всичко това, но засега реши просто да не се притеснява за тях. Родителите й можеха да се грижат сами за себе си, докато в нейната глава се въртяха по-тревожни мисли.
Мат беше на път. Бяха направили специални планове за вечерта и тя се надяваше, че всичко щеше да мине гладко, без неловки ситуации, дискомфорт или задаване на неудобни въпроси.
Откакто Ингрид се беше върнала в този почти неизвестен крайбрежен град, за да бъде по-близо до семейството си след години, прекарани в чужбина и работа в Американски университети, тя се настани в къщата на майка си, в стаята, съседна на тази на Фрея. Прекарваше толкова много часове в библиотеката, че нямаше време да си потърси апартамент. Освен това, тук се чувстваше много добре в компанията на майка си и сестра си и дори за миг си помисли, че би било чудесно, ако успее да събере цялото семейство в техния старичък дом, включително Фреди и дори и баща им — Норман. Но, както гласеше максимата, хубавите неща никога не продължават дълго.
Въпреки това, тази вечер всичко трябваше да е наистина перфектно. Цялата къща беше на нейно разположение, цепениците горяха в камината, свещите бяха запалени. Тя направи вечеря и приготви масата в трапезарията. Може би трябваше да пусне още светлина? Дали щеше да е по-добре? Реши да светне лампите, които бяха от страната на масата за хранене. Бяха леко затъмнени и щяха да заменят свещите, така че всички да могат да се виждат, докато се хранят.
Отправи се нагоре по стълбите, подминавайки своя грифон Оскар в коридора, но лъвската му опашка се изви около глезена й.
— О, не, това няма да стане, скъпи мой, тази вечер не трябва да те виждат. Видът ти е твърде плашещ, въпреки че си само малко котенце. Тя го хвана за косматия врат и го занесе на тавана, където доскоро живееха малките елфи.
— Съжалявам — извини се тя и заключи вратата. Не и тази вечер. Друг път, може би!
Слезе надолу по стълбите. Да, вещиците понякога имаха свои любимци, но никога не ги кърмеха. Боже господи! — мислеше си Ингрид. Колко много неща се бяха объркали в Салем.
Влезе в банята.
— Олеле! — каза тя, като гледаше образа си в огледалото. Беше разпуснала косите си така, както Мат ги харесваше, но наистина изглеждаше като вещица. Среса се набързо, след това я напръска с един серум, който Фрея й беше препоръчала, за да изглежда лъскава и гладка. Ингрид се усмихна на отражението си в огледалото. Имаше руменина по бузите, синьо-зелените й очи искряха, но устните и бяха бледи. Намери едно червило с черешов цвят, но след като си го сложи, реши, че изглеждаше твърде предизвикателно.
Изтри го и си сложи малко гланц. „Ето, това е!“ — каза си тя.
Не изглеждаше толкова зле — нито твърде бледа, нито педантична или скучна.