Звънецът на вратата иззвъня и тя се втурна, като изпусна в мивката шишенцето с парфюм. Постави го обратно на плота, решила, че е прекалено силен.
Всичко трябваше да е перфектно тази вечер!
Това беше вечерта!
Долу, във фоайето, тя си пое дълбоко дъх, след това се стегна и отвори вратата.
Мат Нобъл стоеше на входа и се усмихваше срамежливо.
— Здравей!
Ингрид изтръпна цялата, когато го видя. След това погледна към момичето до него.
— Маги! Как си? Радвам се да те видя! Толкова много съм чувала за теб от баща ти!
Тази вечер беше особена, защото за първи път се срещаше с най-важната жена в живота на Мат — дъщеря му.
— Долу-горе! — каза Маги като протегна ръка и се здрависа с нея — доста силно за 12-годишно момиче. Маги гледаше безсрамно към Ингрид, а големите й кафяви очи блестяха. И беше толкова хубава! Може би по-подходящата дума беше красива, но прекомерното използване на грим я правеше малко екзотична с луничките, които имаше и които бяха наследство от ирландското потекло на Мат.
— Каква прекрасна рокля! — каза Маги. — Нова ли е? И имаш толкова красива коса!
— Е, същото бих казала и за теб! — Момичето беше доволно.
— Винаги съм искала да бъда брюнетка! — кимна Ингрид.
— Има поговорка, че истинската трева винаги е по-зелена! — отвърна Маги.
— Така си е!
— Хм, аз съм тук! — обади се Мат.
— О, вярно! — отбеляза Ингрид.
— Ама, моля! Не бих искал да прекъсвам любовните ви обяснения! — усмихна им се той.
Маги се разсмя.
— Заповядайте! — покани ги Ингрид. Маги с широки крачки влезе през вратата, докато Ингрид и Мат си размениха по една целувка. Страната му нежно се притисна в нейната, почувства дъха му до ухото си и това я накара да отмалее.
— Имаш мен! — прошепна той.
— Надявам се! Доста съм нервна — каза тя, а след това добави по-меко — Липсваше ми!
— Разкажи ми! — прошепна Мат.
Маги беше тихо и наблюдателно дете, но в същото време проявяваше интерес и любопитство към всичко. Тя беше учтива, но и самоуверена. След вечеря започна да задава въпроси като възрастен човек. Те понякога поддържаха разговора, ако беше настъпила тишина. Дъщерята на Мат правеше всичко възможно, за да улесни възрастните и Ингрид й беше благодарна за това. Но не беше сигурна за готвенето си — все пак не беше Фрея в кухнята. Дали не беше препекла мидите? Дали вкусът на къпиновия оцет не е твърде тръпчив или твърде сладък? Дали Маги изобщо обичаше миди?
— В интерес на истината, обичам морската храна. Не ям червено месо — увери я Маги. — Това е перфектно. Наистина! Толкова са крехки и вкусни!
Ингрид се засмя, като отпи от виното си.
— И какъв избор е това — идеологически или здравословен?
— До известна степен е идеологически, но в същото време засяга същността на нещата. Структурата на месото ме кара да мисля за бедните животни. Притеснявам се за омарите, но обожавам вкуса им. Чела ли си някога есето на Дейвид Фостър Уолъс?
— „Помислете за Омара“? — попита Ингрид.
Маги кимна, примигвайки. Мат окуражително намигна на Ингрид. Тя набираше точки.
— Това е нещо, което те е накарало да се замислиш. Жалко, че авторът се е самоубил. Татко казва, че той е бил гений, но е мразел всички свои записки.
Маги се разсмя. Тя наистина беше разкошно дете, помисли си Ингрид.
— И татко казва, че правиш някакво проучване в Салем? За лова на вещици и процесите срещу тях?
Ингрид беше леко шокирана за миг и погледна към Мат за подкрепа. Не беше сигурна колко знаеше младото момиче за миналото й.
— Маги винаги се е интересувала от зловещи истории, нали така, хлапе? Мисля, че малко й разказах за твоята работа като библиотекар и историк — прокашля се той.
— Да, разрових се малко из тази тема, като се опитах да разбера коя е била причината, за да започне всичко това.
— Били са момичетата, нали? — попита Маги. — Момичета на моята възраст?
Ингрид кимна.
— Знаеш историята им?
— Малко. Зная, че всичко е започнало от момичета, които са имали странни конвулсии.
— Да, Бети и Абигейл. Случило се е в пасторството, в къщата на Преподобния Самюел Париш, бащата на Бети и чичото на Абигейл, където те внезапно са започнали да изпадат в странни припадъци и конвулсии. И тъй като тези припадъци и конвулсии не спирали, веднага плъзнали слухове, че момичетата са омагьосани. Нещата се влошили, когато тяхната съседка Мери Сибли решила да вземе всичко в свои ръце и помолила слугите на Париш, карибските роби Титуба и съпруга й Джон Индиан, да изпекат магически кейк.