— Какво е това? — попита Маги с широко отворени от любопитство очи. Тя беше оставила чинията си настрана и се беше наклонила към Ингрид.
Ингрид погледна към Мат. Усмихна се, но не се чувстваше комфортно.
— Не зная дали би трябвало… Определено не е вкусен.
— Давай! Разкажи й.
— Вещерският кейк — обясни Ингрид — може да се използва за обратна магия. Трябвало е да се приготви с урината на Бети и Аби и след това да се даде на кучето на Париш. Ако кучето също започне да се държи странно и да получава припадъци и конвулсии, то това щяло да докаже, че наистина е направена черна магия. Или кучето можело просто да се втурне към вещицата, отговорна за състоянието на момичетата, като по този начин покаже виновника.
— И какво се е случило? — попита Маги, почти останала без дъх. — Кучето изпуснало ли я е?
Ингрид поклати глава.
— Мистър Париш намерил кейка, докато се охлаждал, преди кучето да бъде нахранено с него. Той набил Титуба, след като разбрал какво е приготвила и порицал горката Мери Сибли в църквата пред всички останали, казвайки, че със своите действия тя е „пуснала дявола в църквата“.
— По дяволите! — изкоментира Маги, а Мат се разсмя на думите й.
— Позициите на Париш в селището били доста слаби и той не бил особено харесван човек. Аз мисля, че е трябвало да се страхува повече от това, че именно неговите момичета скоро можело да бъдат обявени и осъдени като вещици. Ако това се случело, той щял да загуби работата си, дома си, всичко. Така че направил всичко възможно, за да отклони вниманието от момичетата и от самия себе си. Но с думите си към енориашите, че дяволът е бил събуден, само предизвикал истерия в селището. И други момичета започнали да припадат и да се гърчат. Паниката се разпространила като зараза. И Париш имал нужда от изкупителна жертва, която да поеме вината. Той накарал Бети и Аби да му кажат кой ги е омагьосал.
— И те казали ли са му? — попита Маги.
Ингрид погледна надолу към ръцете си. Беше преживяла историята, която разказваше в момента, и знаеше как свършва.
— За съжаление, да! Много хора били затворени и обесени.
Маги потръпна.
— Мислиш ли, че нещо от всичко това е истина? Възможно ли е момичетата да са били наистина прокълнати?
Преди Ингрид да успее да отговори, Мат се прокашля:
— Като говорим за магически кейкове, мисля, че наистина искам десерт. Ще ни приготвиш ли нещо, Ингрид?
Тя се усмихна на скритата шега на Мат.
— Но, татко! Ингрид не е отговорила на въпроса ми! — смъмри го Маги.
Ингрид предложи да отидат в кухнята и да хапнат сладолед, ягоди и сметана, преди да отговори на въпроса на Маги. Тя подаде купичките и загреба малко с една лъжичка, преди да се върне на темата.
— Дали мисля, че момичетата наистина са имали способности? Не, разбира се, че не. Само са се престрували. Според мен, всичко е започнало като лудория, която в един момент е излязла извън контрол и не са можели да говорят, без самите те да бъдат наказани. До момента, в който те се отказали от думите си, доста хора са загубили живота си. Тези, които останали живи, са били освободени, но все още трябвало да плащат таксите на затвора…
— Уф! Това е ужасно! — Маги загреба от разтопения сладолед на дъното на купичката си, като го разбъркваше постоянно. Тя се опита да прикрие една прозявка. — Чудя се, защо им е хрумнало да правят такива неща?
Самата Ингрид се беше чудила дълго за това, но напоследък се беше натъкнала на документ, който беше достоверен и разкриваше много неща. Един памфлет от 1689 г. от неизвестен църковен служител в Бостън, който го беше издал под името Целомъдреният Хукър. „Есе за забележителните, значими и невидими събития, свързани с вещерството и собствеността“. Ако продължеше, обаче да говори по тази тема, щяха да стоят тук цяла нощ и подозираше, че Маги би одобрила тази идея. А не можеше да причини това на бедния Мат.
— Трудно е да се повярва, че момичетата могат да създават толкова много проблеми, нали? — попита Маги.
— Не е толкова трудно — усмихна се Мат.
Ингрид кимна. Момичетата го бяха направили. Те бяха деца в предпубертетна възраст и не мислеха толкова много за последствията от своите действия. Едва ли бяха планирали да причинят цялата тази болка или зло. Тя все още се чудеше дали е възможно някой да ги е манипулирал? Да ги е използвал?
— Добре, става късно и изглежда, че всички сме уморени — каза тя. — Надух ти главата. Може би друг път ще поговорим пак.
Маги кимна и загреба още една лъжичка от купичката.
Мат също кимна.
— Добре, може би трябва да взема това нещо и да го прибера вкъщи в леглото.