— Това помага ли ти да заглушиш тишината? Или придава някакво значение на едно друго безсмислено съществуване? Или ти просто реализираш една момчешка мечта?
Децата в стаята се разсмяха.
Фреди беше доста раздразнен. Обикновено куклите го забавляваха, но този път не беше в настроение.
— Добре, Джуди — каза той, съкращавайки името й по същия начин, по който и тя беше съкратила неговото на Фред. — Ти, която казваш, че си горда модерна феминистка, все още използваш думата пожарникар, вместо огнеборец.
— О! — възкликнаха впечатлени всички в стаята.
— Туше! — отвърна Джудит. — Но ти все още не си отговорил на въпроса ми!
Въпреки че тя просто се опитваше да заинтригува останалите, Фреди реши, че въпросът й е глупав. Той наистина не заслужаваше отговор, но ако тя беше решила да го притиска, щеше да й отговори.
— Да бъдеш огнеборец е доста смислено, Джудит, не мислиш ли? Аз спасявам човешки животи!
— Аха! — каза тя. — Животи, които може би не искат да бъдат спасени!
Фреди не можеше да повярва какво чуват ушите му!
— И пак се връщаме на темата — намеси се Сам. — Пред лицето на този огромен абсурд има само един важен въпрос, който трябва да си зададем.
— Дали да живеем, или да умрем! — довърши Касандра. Сам се наведе и я целуна — неговата прекрасна ученичка.
Герт, която седеше на дивана се прокашля.
— Вие, деца, май се разболявате и ставате ужасни.
Най-накрая, помисли си Фреди, на жена му й писнаха всички тези глупости.
— Да, това е доста идиотско — добави той. — Ако се намирате в къща, която гори в пламъци, всички вие бихте искали да се спасите. Жаждата за живот надделява над всичко — и той се засмя. — Всички тези теоретични, празни, интелектуални концепции са спекулации. Те нямат нищо общо с истинския живот. Борбата с огъня е живот. — Ето! Каза нещо интелигентно и смислено. Можеше да се справи с тези колежанчета, дори и да се държаха така, сякаш беше под тяхното ниво. Погледна към Герт за одобрение, но тя извърна очи.
— Приятелите ми не са идиоти — репликира го тя.
Той не беше казал такова нещо и не можеше да повярва, че Герт не взима неговата страна.
— Не, не сме — каза Джудит, усмихвайки се така, сякаш отново щеше да ги замеря с резултатите си от изпита за SAT (образователен тест) или да размахва името на престижния университет, в който учеше, но Фреди не даваше и пукната пара за това. — И защо…?
— Какво защо? — Какво виждаше Герт в тези хора? Едва тогава забеляза Келда и Ниф да надничат от спалнята. Герт ги беше помолила да не се появяват до края на вечерта. Те казаха нещо с устни на Фреди, но той не можа да ги разбере. — Извинете ме! — извини се учтиво и напусна стаята.
— Още ли не се е отървал от малките си приятели? — обърна се Джудит към Герт, след като Фреди излезе с широки крачки и се отправи към стаята на елфите. Той чуваше как тя продължава да трови съзнанието на съпругата му, обяснявайки със силен шепот как един застаряващ мъж висеше с тийнейджъри и колко странно беше това и колко се тревожеше за Герт.
Вал свиреше на електрическа китара, която не беше включена. Кой знае откъде я беше взел! Свен лежеше в горната част на двуетажното легло и четеше „Сбогом, скъпа моя“ на Реймънд Чандлър. Ирдик дремеше на долното легло.
— Какво? — обърна се Фреди към Келда и Ниф, които го бяха сграбчили за тениската.
— Мразим Джудит. Ние я мразим! — каза Ниф.
— Да — каза Келда — Тя е ужасна и заслужава възмездие!
— Тя е приятелка на Герт! — каза Фреди — Предупреждавам ви, оставете я на мира!
— Но защо се държи толкова подло с теб? — попита Ниф — Ти си най-добрият!
— Сигурно го иска — каза Ирдик, оглеждайки наоколо.
— Очевидно! — добави Свен.
— Кой не иска Фреди? — подхвърли Вал, като прокара пръсти по китарата.
Фреди внезапно се почувства уморен и само сви рамене. Реши да отиде и да си легне в стаята. Предишната нощ не беше спал много. Имаше много тежък пожар — една къща в предградията беше изгоряла, а те бяха спасили едно бебе и тригодишно момиченце. Не бяха успели да намерят родителите. Полицията подозираше, че е било престъпление.
Легна в леглото си, слушайки оживения разговор в хола и скоро заспа. Събуди се внезапно от видение — беше погълнат от пламъци, които не му се подчиняваха, както обикновено ставаше.
Герт стоеше над него и разтърсваше раменете му.
— Къде е Джудит? — попита тя.
Фреди примигна. Трябваше му малко време, за да се ориентира в ситуацията.
— Не зная. Не е ли с теб? Аз преди малко дойдох тук, за да полегна.