— Всички си тръгват в момента, а Джудит е изчезнала. Мислех, че е отишла в банята.
Фреди протегна ръка към бузата на Герт и я погали.
— Може би си е тръгнала, без да ти каже.
Герт се извърна, пренебрегвайки ласките му.
— Ще ги изпратя!
Фреди я наблюдаваше как излиза от стаята. Чу как изпрати приятелите си, а след това се върна при тоалетката в банята. От елфите не се чуваше нито звук. Сигурно бяха заспали или се подготвяха за следващите си подвизи. Може би имаше някакъв шанс той и Герт да са щастливи тази вечер и да останат насаме.
След малко тя влезе в спалнята. Фреди се изправи в леглото и я наблюдаваше, докато се съблича. Свали дънките си, след това и моряшката си тениска, а русата й коса се разпиля върху раменете й. Стоеше само по бельо, а гърбът й беше издължен и мускулест. Имаше малки вдлъбнатини в основата на гръбначния стълб — малки хлътвания над хълбоците, които той намираше за много секси. Облече една стара тениска, качи се в леглото и се обърна на другата страна. Фреди въздъхна. Бяха се превърнали в стара, мълчалива и апатична двойка.
От другия край на апартамента се чу силен удар, а след него и още.
Герт въпросително се обърна към него.
— Какво беше това?
— Удари — каза Фреди. Звучеше все едно идва от терасата. Той стана и Герт го последва.
Когато дръпна завесите от плъзгащото се стъкло на вратата към терасата с Герт зад гърба си, и двамата се втрещиха. Там беше Джудит със запушена уста с една от шарените кърпи на Фреди, завързана за един стол, който беше поставен точно срещу стъклото, така че челото и раменете й се удряха в него. Тя гледаше към тях с разширени и уплашени очи. Вероятно й беше отнело доста време да придвижи стола сантиметър по сантиметър, за да се озове пред тях и да вдигне шум. Косата й, която обикновено беше добре оформена, сега беше разрошена. Тя трепереше и издаваше приглушени сумтящи звуци, с които искаше да ги накара да излязат навън.
Герт бързо отвори вратата.
— О, господи, Джудит! Какво се е случило?
Тя махна кърпата и видя, че Джудит беше завързана за стола с някои от коланите на Фреди.
— Тези твои приятели — промърмори Джудит — малките същества!
— Ти ги въвлече в това — каза Герт, като размахваше обвинително пръст срещу него. — Фреди, как можа! — Чувстваше се напълно предадена, докато развързваше коланите и освобождаваше приятелката си. — Навън е студено. Можеше да умре тук!
Но тя искаше ли да живее? Фреди едва се стърпя да не й зададе въпроса.
— Не бях аз, кълна се! — Той повика Келда и Ниф, но те бяха изчезнали.
Фреди знаеше, че малките елфи се опитваха само да помогнат, но всички тези техни усилия можеха да му донесат единствено развод.
Глава 13
Детектив Нобъл
Мат се обади на Ингрид, за да я покани на кино в събота вечер. Беше сам и й каза, че му е липсвала толкова много, че затова е решил да я отмъкне за малко от книгите с един добър филм на Хичкок — „Да хванеш крадеца“.
— Ще дойда веднага! — каза тя и го чу как се смее на другия край на линията.
Ингрид беше в кабинета на Джоана и ровеше сред книгите й в стремежа си да успее да намери отговорите, които търсеше. Но имаше нужда и от малко отпускане, нали? Мат много й липсваше. Майка й и баща й бяха тръгнали да търсят чичо Арт, така че със сигурност можеше да си даде малко почивка. От срещата й миналия уикенд вечерта с Мат и Маги, не беше спирала да работи и не бяха прекарали никакво време насаме. Каква връзка беше това? Изобщо не беше връзка, както той често й повтаряше напоследък.
Сега Мат седеше на едната страна на огромното легло с кралски размери, а Ингрид — от другата. Беше свалила обувките си, ръцете й бяха отпуснати върху коленете, а между двамата имаше купа с пуканки. Изглежда, че всичко трябваше да започне отначало, за да преодолеят взаимната си срамежливост. Мат насочи дистанционното към екрана срещу леглото. Появиха се надписи „Виста Вижън Моушън Пикчърс Хай-Фиделити“ на фона на нежна музика и заснежени планински върхове.
Ярък цвят, начало: витрината на една туристическа агенция, облепена с плакати за Франция, зад стъклото един модел на кораб, след това снимка на Айфеловата кула. Движещи се коли, които се отразяваха във витрината. Камерата се фокусираше върху един плакат с надпис: „Ако обичате живота значи обичате Франция“. Край: в този момент една жена крещеше за откраднатите си бижута.
Мат се обърна към Ингрид и сложи ръка на бедрото й.
— Имаше доста въодушевена аудитория онази вечер — каза той. — Маги не спира да говори за тези момичета и за това, което са извършили.