Ингрид кимна, впечатлена, че Мат е схванал проблема толкова бързо.
— Зная! И аз се чудех как биха могли да вземат идеята от книгата? Те не са можели да четат! Дори не са можели да напишат имената си на свидетелските си показания. Използвали са Х вместо това. Затова, ето каква теория имам…
— Задръж за малко, не се предавай още…
Ингрид погледна към него.
— Момичетата не са можели да четат! Значи някой им го е прочел! Някой, който е искал те да знаят това или някой, който не е предполагал какво ще направят след това — каза Мат.
Тя почувства как изтръпва от вълнение.
— Мат, бих могла да те разцелувам! Разбира се! Някой им е прочел памфлета на Хукър! Но кой?
Мат се усмихна.
— Ще мислим по-късно за това — каза той. — Сега, за тази целувка…
Глава 14
Пещера в гората
Още в ранния следобед Джоана и Норман пристигнаха в пещерата, която се намираше малко по-нагоре от пътеката през скалите. Имаше дървена врата, поставена на входа. Беше отключена и изскърца, когато я отвориха и влязоха.
Това не беше обикновена пещера. Стените бяха изградени от същия черен камък, както и скалите, но не това си представяше Джоана, когато чу думата пещера. Подовете бяха покрити с балатум, в задната част имаше кухня, а пред тях — диван и стенни шкафове. За тяхно изумление, пещерата беше претърсвана — навсякъде бяха разпилени хартии и документи, компютърът беше съборен на пода, възглавниците — разпердушинени, а пухът от тях беше навсякъде. Хладилникът, както и печката бяха отворени. Беше голяма бъркотия. Тя и Норм размениха разтревожени погледи.
— Какво се е случило? — попита Джоана. Започнаха да претърсват мястото, викайки Артър по име.
— Не е тук — извика Норман от кухнята.
— И тук не е — каза тя от банята. Ваната беше издълбана в скалите.
Норм заобиколи един тезгях и двамата седнаха в хола.
— Сега какво? — каза тя през сълзи. Емоциите стигнаха до ръба на отчаянието й, когато осъзна, че Артър беше, може би, единственият шанс да се доближат до Фрея, а той беше изчезнал.
Норман протегна ръце към нейните. Брат му или беше отвлечен, или беше тръгнал към следващото си скривалище. Някой беше търсил нещо на това място. Каквото и да беше станало, техните очаквания, че Арт ще ги преведе през порталите, се изпариха. Може би всичко това имаше нещо общо с Младите вълци, за които Артър винаги говореше и за услуга, която дължеше на един приятел. Във всички случаи, това беше друга история.
Джоана погледна към него и той протегна ръка, за да спре сълзите й.
— Не се отчайвай още, Джо! Има едно последно средство. — Тя знаеше какво щеше да каже той, но се надяваше да не го направи.
— Оракулът!
Тя поклати глава. Оракулът беше последното възможно средство.
Норман настоя.
— Може това да се окаже единственият начин да спасим дъщеря ни.
Глава 15
Да бориш огъня с огън
Снегът се топеше по тротоарите на Ню Хейвън. Малката задънена улица беше изпълнена с миризма на листа и трева, примесена с остър мирис на дим. Къщата в края на улицата гореше. Пламъците стигаха до горните прозорци. Някакво момиче на тротоара крещеше, че една от съквартирантките й е останала горе.
— Зная, че Сейди е вътре. Беше заспала, когато тръгнахме за партито. Моля ви, спасете я!
Червени, сини и бели отблясъци се разнасяха над къщите. Съседите излизаха по пижами, за да наблюдават. Една група студенти, облечени в тениски, шорти и джапанки коментираха събитието.
— Мислиш ли, че ако хвърлим тази кутия с бира, ще помогне? — каза един от тях.
— Защо ще правиш това, пич?
Още един от тях се изкикоти.
— Пламъците са божествени, приятел! Господи, чувствам се на върха!
— Аз също! Мислиш ли, че това се случва наистина? Момичето беше разчорлено, с уплашен поглед и дебело яке, наметнато върху роклята си. Обясняваше, че когато се прибрала от партито, видяла две пожарни, линейка и три полицейски коли на мястото. Пожарните стълби вече бяха вдигнати и няколко огнеборци се бяха изкачили на покрива и правеха отвори. Един от пожарникарите се опитваше да успокои момичето долу, като я съветваше да седне на бордюра, за да не пречи на колегите му, докато медик от бърза помощ я зави с одеяло.
— Другите ми съквартирантки все още са на партито, но Сейди — тя остана вкъщи. Тя е там вътре! — хлипаше тя пред двамата полицаи, които записваха показанията й.
Вътре в къщата Фреди си проправяше път през изпълнения с дим коридор нагоре по стълбите. Някъде долу беше екипът му — Големият Дейв, Хънтър и Джени, единствената жена в командата. Заклещеното момиче ги викаше за помощ от една от стаите в задната част, но сега беше замлъкнала.