Фреди кимна. Цялото тяло го болеше и вратът го стягаше ужасно. Всички вън от магията. Герт също го чувстваше така. Не говориха за това много, но то беше там — бавната трансформация към смъртността. Какво означаваше това?
— Съжалявам за Джудит — каза той. — Тя не заслужаваше това.
— Грешката не е твоя. Елфите си признаха — каза тя и лека усмивка заигра по устните й. — Но все пак беше забавно… — и се разсмя.
— Обичам те! — засмя се и той.
— Обичам те толкова много! — примигна Герт и сълзите се стичаха по лицето й, докато целуваше раните му. — Мислех, че съм те загубила!
— Никога! — каза Фреди.
Когато се върнаха в апартамента, откриха, че разполагат с доста свободно пространство. Елфите не се виждаха наоколо.
Фреди легна на леглото, а тя — върху него. Буйната й коса се разпиля върху гърдите му, докато нежно целуваше раните му. Устните й бяха като балсам. Той протегна ръката си и откопча сутиена й с едно движение.
— Ти си такъв професионалист! — каза Герт закачливо.
Той се усмихна, когато двамата се задвижиха. Тя беше отгоре и Фреди се чувстваше по-жив от всякога. Животът беше толкова хубав, след като Герт се завърна при него.
Глава 16
Идеалното семейство
Маги беше при Мат за уикенда. Въпреки че Ингрид смяташе да му каже, че е заета, тя таеше една малка скрита надежда, че той ще й се обади, ще я изненада или ще я помоли да направят нещо импровизирано заедно. Истината беше, че Ингрид се чувстваше самотна. Проучванията й бяха в застой: докато се взираше и търсеше евентуалния източник на истерия, имаше още толкова много неща, които не знаеше. Защо? Защо го бяха направили момичетата? Защо те внезапно бяха започнали да сочат с пръст и да казват за всички свои познати, че са вещици?
Междувременно, Джоана и Норман бяха безследно изчезнали и тя се обади на Фреди, за да го попита дали той и Герт не биха искали да прекарат уикенда с нея вкъщи, на Лонг Айлънд. Дори можеха да доведат и елфите, но се оказа, че всички са заети. Ингрид ги беше посетила след инцидента с Фреди и се почувства облекчена, когато видя, че брат й се оправя бързо. Той много й липсваше, но доколкото разбра, той и Герт прекарваха нещо като втори меден месец.
Тя се обади на своя добър приятел Хъдсън, но той беше в града със Скот. Това беше странно, защото в петък, след като затвориха библиотеката, Хъдсън беше споменал, че ще бъде в Норт Хейвън през целия уикенд, затрупан с работа по доктората си по Романски езици в Харвард. Ингрид му беше помогнала да избере няколко книги по темата. От колко години работеха върху дисертацията му? Може би осем? Нищо чудно, помисли си Ингрид, ако той бягаше в града под предлог, че отива на пазар, а всъщност се срещаше с приятеля си!
Гордостта не й позволяваше да се обади на Мат и да му каже, че е свободна. Беше събота на обяд. Очертаваше се дълъг и самотен уикенд! На кого още можеше да се обади? Табита? Но си спомни, че Таби и Чад бяха отишли на Бахамските острови, за да отпразнуват бебето.
Потисната, Ингрид отиде в кухнята, за да си направи сандвич. И понеже майка й я нямаше, хладилникът се оказа почти празен. Кисело мляко с изтекъл срок на годност, омекнали моркови, остаряла китайска храна. Уф! Част от гения на Фрея беше да приготвя хубава вечеря от остатъците в хладилника. Ингрид копнееше да чуе отново смеха на сестра си, докато е в кухнята, сътворявайки някое от своите вкусни магически ястия, докато двете говорят за всичко, каквото им дойде на ум.
Трябваше да се махне от тази мрачна и тиха къща. Ще си вземе нещо от близкото кафене и ще си купи вестник, за да види какви са последните новини. Толкова беше отегчена от проучването си за събитията през XVII век, че нямаше никаква идея какво се случва напоследък. Табита беше ужасена, когато се оказа, че Ингрид не знае, че актьорът, който играе ролята на младия денди в шоуто „Уилямсбърг“ е загинал при самолетна катастрофа миналата седмица с един от тези малки четириместни самолети.
Оказа се, че Ингрид дори не беше чувала за това шоу.
Небето все още беше чисто и синьо, въпреки че започваха да се струпват облаци. Беше студено, но бризът носеше полъха на море и все още имаше няколко зимни туристи наоколо, които се радваха на по-ниските цени и на възможността лесно да намерят пътя до малкия град. Когато Ингрид пристигна в кафенето на Джепето в края на парка, всички маси отвън и отопляемия вътрешен двор бяха заети. Сервитьорката дойде при нея и попита за колко хора да осигури маса. Ингрид сведе поглед и засрамено промърмори, че е сама.