Момичето се усмихна така, сякаш му стана жал за нея.
— Страхотно! — отвърна то и я огледа. — Ще видя какво мога да направя — и се завъртя на пети.
Ингрид стоеше с чанта през рамо и вестник в ръка. Повдигна слънчевите си очила върху главата си и огледа масите. Някой махаше. Мат! Тя трепна. Той седеше на една от масите с Маги и зашеметяваща брюнетка с тъмни слънчеви очила. Коя беше тази жена, която се навеждаше към него и шепнеше нещо в ухото му. Беше твърде интимно според нея. Маги погледна нагоре и като видя Ингрид, също започна да й маха с ръце.
— Тук! — извика момичето.
Ингрид нямаше друг избор, освен да се отправи към тях.
— Здравей! — каза Мат — Какво правиш тук? Мислех, че си заета през целия уикенд.
— Да, заета съм, но… Имах нужда от малко почивка и да хапна нещо. И после я подхващам отново — излъга тя, като потупа кока си, за да се увери, че е на мястото си.
Жената свали очилата си и се взря в Ингрид, като се усмихна. Нещо в нея напомняше за елегантността на италианска филмова звезда като София Лорен или Клаудия Кардинале. И беше пълна противоположност на Ингрид — с голям бюст, тяло с формата на пясъчен часовник, тъмнокоса и чувствена. Мат беше сравнил Ингрид с Грейс Кели, но пред тази страхотна жена тя се почувства бледа, слаба и опърпана.
Маги се взря в Ингрид с големите си любопитни очи.
— Ела, седни при нас!
Ингрид се почувства объркана, а жената хвана лакътя на Мат, като го погледна.
— Матю! — каза тя меко. Явно между тях имаше някаква близост.
Земята, която се беше разклатила, когато ги видя, сега направо се срина под краката й. Пулсът й се ускори.
Мат се чувстваше малко неудобно, когато ги запознаваше.
— Ингрид, това е Мариза Валдес, майката на Маги! Мариза, това е Ингрид!
— Да, разбира се — усмихна се Мариза. — Маргарита толкова много говори за Вас!
„О, да! Разбира се!“ — помисли си Ингрид. Тя напълно беше забравила, че в картината има и майка. Ингрид си отбеляза, че Мариза нарече Мат с пълното му име (Матю, което звучеше някак си секси), а Маги — Маргарита. Беше ли сгрешила тя, когато я наричаше Маги? Но и Мат й казваше Маги. Жената протегна ръка и Ингрид се здрависа с нея.
— Приятно ми е! — каза Ингрид с широка усмивка.
Сервитьорката се появи, за да настани една двойка на масата зад тях, която вече беше почистила.
— Мари! — извика жената, която се настаняваше.
— Ровена! — извика също Мариза.
Ровена и Мариза започнаха взаимно да се ласкаят колко страхотно изглежда всяка една от тях. Ингрид погледна към Мат, но той само завъртя очи. Отмести се, за да може тя да седне до него. Маги продължи да се усмихва умолително. Цялата ситуация ставаше все по-неловка.
Ровена Томас.
Тя беше една от клиентките на Ингрид преди време, когато даваше консултантски услуги в задната част на библиотеката. Не беше виждала Ровена от известно време. Малко след като Фрея изчезна, Ингрид преустанови тези вещерски часове, както остроумно ги беше нарекъл Хъдсън, защото беше скептик относно нейните „омагьосващи способности“. Въпреки съмненията му, симпатията й към него не намаляваше, но беше принудена да признае, че нейният смъртен приятел беше прав. Магията й беше станала неефективна, а тя беше започнала да се чувства като лъжкиня. Сега офисът й беше заключен по обяд с една бележка на вратата, че услугите й ще бъдат възобновени отново на по-късна дата. Ингрид беше направила талисман на Ровена за проблемите с бъбреците на майка й. Освен това обаче, й беше направила и няколко магически възелчета за любов. Ровена беше отчаяна, че не може да се влюби.
А сега, за ужас на ужасите, Ингрид ставаше свидетел на любовната среща на Ровена и Блейк Аланд, хлъзгавият предприемач, който се беше опитал да разруши библиотеката и който Ингрид успя да спре; и същият, чиито ухажвания отблъсна. Това беше доказателство, че любовните възли не бяха свършили никаква работа и не са направили никаква услуга на Ровена. Тя и Блейк си размениха хладни кимвания.
— Ингрид! — извика Ровена — О, боже мой! Мари, ти трябва да се видиш с Ингрид! Тя е изумителна! Много ми помогна. Намерих Блейк! Може би тя може да направи някакъв възел, така че ти и Мат най-после да се съберете. — Тя се обърна към Ингрид и смеейки се, обясни: — Ние, двете отидохме в Но-Ха Хай заедно. Тези двамата са влюбени завинаги! Просто не искат да го признаят!
Ингрид погледна от Мат към Мариза, които заедно наведоха глави. Мат клатеше своята. Почувства се така, все едно ги беше хванала на местопрестъплението.
— Иска ми се накрая наистина да се съберат! — продължи Ровена. — Може би някой от твоите магически възли от коси ще свърши работа? Как мислиш, Ингрид?