Джоана зяпна. Оракулът току-що каза, че ако Фрея бъде обесена, след като вече е била обесена един път по време на съдебните процеси в Салем, този път нямаше да може да се върне. Никога. Всичко си идваше на мястото.
Това приличаше на доста сложен и добре разработен план, за да бъде убита Фрея.
Оракулът трябваше да е видял отчаянието в очите им, затова се наведе напред и каза:
— Но вие сте късметлии, защото има нещо, което бихте могли да направите…
Джоана и Норм се приближиха по-близо до екрана.
Глава 18
Изчезналата любима
Беше сравнително спокоен ден в пожарната — всички бяха шумни и весели. Без да мислят за нещастия или лош късмет, огнеборците изпълняваха рутинните си ежедневни задължения — миеха прозорците, чистеха стените, метяха пода. Фреди се наслаждаваше на духа на колегите си, но в същото време харесваше дисциплината, която те внасяха в живота му. Беше прекрасно да работи в добре организиран екип. Всички бяха като идеално смазани елементи от една машина. Проверяваха всеки детайл — лостовете, двигателите, инструментите, екипировката: якетата и панталоните, ръкавиците, ботушите, апаратите за дишане и стационарните пожарогасители. Фреди описваше в рапорт повредения и нефункциониращ лост. Следваше проверка на оборудването и наличието на медикаменти за оказване на спешна медицинска помощ. След това имаше тренировка. Когато стана вре ме за обедна почивка, Фреди намери колегите си — Големия Дейв, Джени и Хънтър.
Той беше в отлично настроение. Нещата с Герт бяха спокойни след инцидента с него. С приятелите си все още се връщаха и анализираха събитията от последния голям пожар. Това беше обичайният разговор между тях по време на обяда. Спасената колежанка, Сейди, беше жива и се чувстваше добре.
— Какво се случи, човече? Ти обикновено си нашият лидер — попита Големият Дейв.
— Може да се случи на всеки в някакъв момент. Дори и на тези, които си шепнат с пламъците — каза Джени дълбокомислено.
Фреди отпи от пепсито си и се усмихна накриво, повдигайки рамене.
Джени му намигна и за секунда му мина през ума, че тя може би го харесва много повече от колега огнеборец. Сега, като се замисли, тя изглеждаше сладка с тези лунички и големи сини очи. Но за какво си мислеше той? Обичаше Герт. Нещата вкъщи бяха прекрасни.
— Ти се излекува доста бързо — отбеляза Хънтър, като се пресегна през масата, за да посочи белега от изгаряне на врата на Фреди. Рошавият ирландски младеж подсвирна и беше впечатлен. — Изглежда много добре, приятелю!
Раните от изгаряния при Фреди бяха зараснали много по-бързо отколкото при останалите смъртни, въпреки че би трябвало при него лечението да е мигновено.
След обяда получиха обаждане от лейтенанта, което се оказа доста незначително. Възрастен мъж слизал по стълбите в апартамента си и без да иска натиснал пожарната аларма. Той беше добре и ги изгони с цветисти епитети.
Работата приключи в пет и половина и Фреди отиде в гимнастическия салон, за да направи няколко обиколки в закрития басейн Олимпикс. Хрумна му, че плуването ще излекува белите му дробове, които бяха засегнати от пожара и оттогава се възстановяваха доста бавно. Свикна да ходи на басейна рано вечер и се пристрасти към това. Огънят и водата бяха любимите му елементи — неговите елементи като бог Фрир, — но сега огънят го беше предал. Ако способностите му намаляваха, трябваше да компенсира това по някакъв начин. Мислеше си как те бавно се превръщаха в смъртни и прие този факт. Той и Герт биха могли да живеят щастливо винаги, дори и когато остареят. Не беше толкова зле. Те се обичаха. Когато Фрея се върнеше, а той не се съмняваше в това, животът отново щеше да стане нормален. Беше се обадил на по-голямата си сестра Ингрид предишния ден и тя звучеше ужасно тъжна.
Всички бяха стигнали до ръба на отчаянието след изчезването на Фрея.
Бледата вечерна светлина се промъкваше през прозорците и се отразяваше в басейна. Фреди обожаваше мириса на хлор и влагата във въздуха, шумът от плуващите в другите коридори момчета, ехото от гласовете им и дори свирката на спасителя, която се чуваше от време на време.
Гмурна се, разсичайки с тялото си като с нож тюркоазената вода. Плуваше кроул и влезе в ритъм — плясък, тишина, дишане. Движенията му бяха изчистени. Когато стигна до края на басейна, се превъртя и притисна краката си към стената. След това се гмурна под водата като ракета. Тялото му беше бързо и подвижно благодарение на тези ежедневни тренировки и честия секс с Герт, който правеха винаги, когато и където можеха: в пералнята, точно срещу въртящите се сушилни и столовете за сгъване на дрехи, в колата късно през нощта, а един път и в килера на кампуса между метлите, в почивката между лекциите й. Плясък, тишина, дишане; плясък, тишина, дишане…